Основатели

МБАЛ Национална Кардиологична Болница

Трета Градска обединена болница е открита официално на 6 март 1961 г., като в нея вече функционира Родилно отделение. Функционирането й като Национален кардиологичен център започва през 1962 г., когато в нея се прехвърлят водещи кардиолози и кардиохирурзи предимно от ИСУЛ.


Лекари:

чл. кор. проф. Васил Цончев (1902 - 1981)
Лекар-интернист, кардиолог, ревматолог и алерголог. Завършва медицина в София (1972). Специализирал във Франция (1932), Австрия, Германия (1934), САЩ (1939-1939) и в Англия (1939). Завежда Катедрата по вътрешни болести и Клиниката по сърдечно-съдови заболявания и ревматизъм при ИСУЛ (1951-1968).Член-кореспондент на БАН (1967). Има над 60 научни публикации. Научните му проучвания и приноси са в областта на ревматологията, кардиологията и алергологията.

проф. Николай Мавродинов (1910 - 1974)
Лекар-кардиолог. Завършва медицина в София (1935). Специализира в София (1937-1939), Париж (1939-1940) и Бад-Найхайм, Германия (1941). Главен асистент в Клиниката по сърдечно-съдови заболявания при ИСУЛ (1951), ръководител на Катедрата по кардиология и ревматокардиология при ИСУЛ (1969-1974). Един от пионерите на кардиологията в България.

проф. Тамара Пилософ (1909 - 1981)
Лекар интернист и ревматолог. Завършва медицина в Париж (1937). Работи с насоченост към въпросите на обмяната на веществата и ставната патология в някои парижки клиники (1937-1940). Младши лекар в Окръжна болница (1944-1947), асистент (1950-1953) в Катедрата по ендокринология при ИСУЛ, старши асистент (1953-1962), хоноруван (1962) и редовен (1967) доцент към Катедрата по сърдечно-съдови заболявания и ревматизъм при ИСУЛ, професор (1971). Основател на първата клиника по ревматология в България (1976).

проф. Юрий Белов (1921)
Лекар, интернист и кардиолог. Завършва медицина в София (1944). Старши лекар в работническата болница в София (1949-1950), завеждащ вътрешно отделение на градската болница в Казанлък (1950-1952), асистент, хоноруван (1963) и редовен (1969) доцент в Катедрата по сърдечни болести и ревматизъм при ИСУЛ и неин ръководител от 1975г. Зам-директор на Центъра по сърдечно-съдови заболявания при МА. Главен републикански специалист по кардиология.

проф. Цвятко Павлов (1922)
Лекар-кардиолог. Завършва медицина (1947) и специализира (1955-1960) в София. Военен лекар в ВВС и ПВО (1949-1955), болничен ординатор и завеждащ кабинет в ИСУЛ за дипломатически състав (1955-1958). Асистент и старши асистент към Катедрата по сърдечно-съдова хирургия на ИСУЛ (1961-1972). Доцент (1972) – зав. клиниката по клапни сърдечни пороци и заболявания на перикарда към катедрата по сърдечно-съдови заболявания при НИЦЦС-МА (1976), професор (1979), кмн (1967) и дмн (1976).

 проф. Веселина Бъчварова (1908)

 проф. Дария Величкова (1924)

проф. Коста Стоянов (1904 - 1965)
Следва медицина в Германия и Австрия и завършва в Москва (1929). Специализира болнична хирургия като асистент при П. Херц и А. Мартин. 7 години е хирург в Комсомолск на Амур. Работи като завеждащ хирургичното отделение на Транспортна болница в София (1946-1948), доцент (1951), професор (1954), завеждащ Катедрата по болнична хирургия в ИСУЛ (1955-1965). Началник на ОВБ в София (1950-1953) и завеждащ Клиниката по сърдечно-съдови заболявания. Главен хирург на Българската армия (1948-1965). Основоположник на сърдечно-съдовата хирургия в България.

проф. Димитър Димитров (1912)
Лекар-хирург. Завършва медицина в София (1941). Асистент в 1-а, 2-а и 4-а хирургична клиника на Медицинския факултет в София (1948-1960), доцент към Катедрата по сърдечно-съдова хирургия към ИСУЛ и завеждащ същата катедра в ИССЗ на МА (1965-1977). Директор на ИССЗ през 1972-1977. Един от основоположниците на сърдечно-съдовата хирургия в България.

чл. кор. проф. Чавдар Драгойчев (1924 - 2001)
Лекар, сърдечен хирург, член-кор. на БАН. Следва медицина в София (1945-1947) и завършва в Москва (1952). Старши асистент към Катедрата по болнична хирургия на ИСУЛ в София (1956-1961), хоноруван (1961) и редовен доцент (1962), професор към катедрата по сърдечно-съдова хирургия при ИСУЛ (1969), зам.директор на Центъра за сърдечно-съдови заболявания при МА (1972), ръководител на Клиниката по сърдечна хирургия (1974) и директор на Научния институт по сърдечно-съдови заболявания (1977-1985). Един от пионерите в България на операциите с умерена хипотермия при различните видове клапна сърдечна хирургия.

проф. Иван Генов (1916 - 1984)
Първи ръководител на клиниката по съдова хирургия. Завършва медицина (1944). Главен инспектор на МЗ (1948-1950). Ординатор в хирургичното отделение на Софийската окръжна болница (1950-1951). Последователно асистент в катедрата по пропедевтика на хирургичните болести при ВМИ-София, старши асистент към клиниката по сърдечн-съдова хирургия ИСУЛ – 1961, хоноруван (1967), редовен (1972) доцент и професор (1978).

проф. Константин Тодоров (1932 - 2000)
Лекар, съдов хирург. Завършва медицина в София (1957). Работи като ординатор в хирургичното отделение в НИССЗ-София (1962-1966), асистент (1966), доцент по съдова хирургия при НИССЗ от 1984 г.,професор (1984). Зам. Председател на Дружеството по сърдечно-съдова хирургия и ангиология от 1983 г. Член на Балканската медицинска асоциация от 1971 г.

проф. Петър Левичаров (1930)
Лекар, съдов хирург. Завършва медицина в София (1954). Специализира в Париж (1971-1972). Ординатор в хирургичното отделение и в отделението по съдова хирургия при III-та градска болница в София (1958-1969), асистент (1969). Доктор на нaуките и по-късно професор към катедрата по сърдечно-съдова хирургия при НИССЗ (1977).

проф. Михаил Димитров (1912 - 1992)
Завършва медицина в София (1937), след което е доброволен асистент в Института по физиотерапия и радиология. Редовен доцент (1962), редовен професор (1969) при Катедрата по рентгенология на ИСУЛ. Ръководител на рентгеновата секция при ИССЗ (1972). Проф. Димитров има принос и в развитието на медицинската техника в България. Участва в обучението на стотици рентгенолози. Основател на българската рентгенологична школа.

проф. Стоян Саев (1928)
Лекар, анестезиолог. Завършва медицина в София (1952). Специализира в Копенхаген (1959), Англия и Швеция (1960). От 1954 г. работи в ИСУЛ последователно като ординатор-хирург (1954-1956), анестезиолог (1956), асистент (1958), хоноруван доцент (1967), временен ръководител на катедрата по анестезиология и реанимация (1968), а след създаването на МА (1972) п ръководител на клинично отделение при Катедрата по анестезиология и реанимация и интензивно лечение при ИССЗ.

проф. Стефан Францов (1929)
Специализира рентгенология (1958) в катедрата по рентгенология. Преминава на работа в рентгенологичното отделение на III ГОБ (1964). Ст. н. с. II степен (1980) към рентгеновата секция на НИССЗ, а от 1982 – неин ръководител. Професор (1985). Главен лекар на III ГОБ (1980-1986). Той прави перкутанната транслуменна ангипластика – дилатация на периферни и ренални съдове, фибринолизата и др. През 1982 г. е внедрил ехокардиографската диагностика на абдоминалните органи, абдоминалната аорта и периферните висцерални съдове.

д-р Марин Кътов (1917 - 1987)
Лекар. Завършва медицина в София (1943). До 1945 г. е участъков лекар. Началник на отдел в МНЗ в София от 1946-1947 г. Военен лекар, началник на Военната болница в Шумен. На Армейската болница в Сливен, началник на лечебното заведение и лечебно-курортен отдел в Медицинското управление на МНО (1953-1956), началник на Военноморската болница във Варна (1959-1960) и главен лекар на III градска болница в София (1960-1978).

чл. кор. Акад. Илия Томов (1929)
Завършва медицина във ВМИ-София. Асистент в катедрата по вътрешни болести във ВМИ-София. Завеждащ клиниката по кардиология към Катедрата по вътрешни болести, Медицинска академия. Ръководител на Катедра по сърдечно-съдови заболявания при МА. Пръв директор на Националния център по сърдечно-съдови заболявания (1986-1998). Член кор. на БАН (1988) и академик (1992). Научните трудове на акад. Томов са главно в диагностичната и терапевтичната кардиология: клинична електрокардиография, клинична векторкардиография, клинична ахокардиография (въвел този важен, с големи възможности инструментален метод у нас), ЕКГ-тест с обременяване, аритмология и др.

проф. Драган Бобев (1900 - 1980)
Лекар педиатър. Завършва медицина във Виена (1928г). Възпитаник на австрийската медицинска школа. Работи като ординатор в Държавната болница в Бургас (1928-1929), след това в терапевтичната, хирургичната и кожната клиника на Александровска болница (1929-1934), асистент към Университетската детска клиника в София (1934-1941), основател и завеждащ детското отделение при Работническата болница – София (1941-1951), главен асистент в Катедрата по детски болести при ИСУЛ (1951), доцент (1962), професор (1964), завеждащ клиниката по детски болести към III градска болница (1964-1969). Основател на детското отделение в болница Царица Йоанна и на детското клинично отделение в НКБ кардиологичната клиника на ІІІ ГБ. Има над 90 научни публикации посветени на широк кръг от въпроси на педиатрията, неонатологията, инфекциозните, белодробните, обменните и кръвните заболявания, ревматизма и недоносеността при децата.

проф. Николай Николов (1904 - 1982)
Лекар акушер-гинеколог, професор. Следва медицина в София (1927-1929) и завършва в Париж (1934). Призната специалност по акушерство и гинекология (1937). Работи като доброволен лекар (1934-1939), редовен асистент (1939-1942) в акушеро-гинекологичната клиника „Майчин дом” в София, началник на АГ отделение при Старозагорската държавна болница (1942), лекар специалист по АГ при II софийска лечебница на ИОО (1942-1945), главен асистент в „Майчин дом” (1945-1949), частен хоноруван доцент при Катедрата по акушерство и гинекология при Медицинския факултет в София и завеждащ АГ отделение при ЦИКФ – Овча купел (1949-1952), лекар специалист в АГ клиника на ИСУЛ (1952-1953), доцент (1953-1957), професор (1957), ръководител на катедрата по АГ при ИСУЛ (1953-1969). Автор на 20 научни публикации.

проф. Радослав Райчев (1916 - 1975)
Лекар акушер гинеколог. Следва медицина във Виена (1935-1936), Белград (1937-1938) и завършва медицина в София (1942). Работи като ординатор и завеждащ АГ отделение при Окръжна болница – Шумен (1945-1952), зам.главен лекар на болницата (1951-1952), асистент в АГ клиника към ИСУЛ (1952), доцент (1962), професор, ръководител на III АГ клиника при Центъра за охрана на майчинството и детството (1972-1975). Участник в медицинска бригада в Корея (1952-1954), к.м.н. (1961). Има над 100 научни публикации и съобщения, главно по въпроси на патологията на бременността. Признати са му 8 изобретения и рационализации.

проф. Кирил Мирков
Лекар акушер гинеколог. Завършва медицина в София (1950). Специализира в Париж (1971). Призната специалност по акушерство и гинекология (1958). Работи като завеждащ сектор в МНЗСГ (1950-1951), зам.главен лекар в Районната болница в Самоков (1951-1953), ординатор в „Майчин дом” в София (1953-1958), асистент в Катедрата по акушерство и гинекология при ВМИ – София (1958-1970), хоноруван (1970) и редовен доцент (1971) към същата, професор (1982). От 1963 до 1966 г. е лекар в Алжир, д.м.н (1981). Има 115 научни публикации и съобщения по проблеми на оперативната гинекология, лапароскопията и стерилитета. Призната му е 1 рационализация.

проф. Серафим Попниколов

проф. Анна Савова

проф. Георги Урумов

проф. Йордан Марков
Сърдечен хирург. Завършва медицина във ВМИ София. Работи обща хирургия в Сливен и ІІІ градска болница София. Специализира белодробна хирургия в Искрец. Отдава се на сърдечна хирургия (1962), като асистент, доцент и редовен професор в клиниката по сърдечна хирургия на НИССЗ-НЦССЗ. Специализира в Париж и Москва. Завеждащ отделение по сърдечна хирургия за възрастни към клиниката (1985). Ръководител на Катедрата по сърдечно-съдова хирургия (1990) Основоположник на електрокардиостимулацията в България и на центровете по кардиостимулация в страната. Научните му трудове са в областта на общата и съдовата хирургия, биологичното клапно протезиране в сърдечната хирургия, електрокардиостимулацията. Има признати редица рационализации и изобретения в същите области. Избран за редовен член на Ню-Йоркската академия на науките (1991)

доц. Гарбис Паникян

ст.н.с. Тодоров

доц. Хаик Ованесян

проф. Любомир Георгиев

проф. Констанин Тодоров

проф. Кирил Чичовски

Медицинкси сестри:

 Неда Шойкова (1961 – 1983)

 Боряна Парунева (1987 – 1988)