Общ артериален ствол e рядка ВСМ (около 1%), при която голям междукамерен дефект „язди“ единствен кръвоносен съд, чрез кайто се осъществява системната, белодробната и коронарната циркулация. Чести са аномалии на клапата на общия ствол (стеноза или недостатъчност), аномалии в коронарните съдове и аортната дъга. В около 1/3 от случаите се съчетава с генетичен синдром на ДиДжордж.
Какво причинява? При ОАС става пълно смесване на кръвта. Цианоза обикновено липсва или е лека, къй като кръвотокът към белия дроб е увеличен и налягането в белия дроб е повишено. Голямото венозно връщане причинява обременяване на камерите.
Симптомите на ОАС са тежка сърдечна недостатъчност и лека цианоза от периода на новороденото.
Диагнозата на ОАС се поставя ехокардиографски.
Естествена еволюция – пациентите са склонни към развитие на ранни и тежки промени в съдовете на белия дроб до БОСБ дори и след успешна операция.
Лечение се предприема в ранна кърмаческа възраст (до 6-месечна възраст).
Радикалната операция се извършва под ЕКК. Тя включва затваряне на междукамерния дефект и свързване на дясна камера и белодробната артерия с тръбичка (кондюит), най-често с изкуствена биологична клапа в него. Това е голяма хирургична операция с относително висок оперативен риск и риск от ритъмни и проводни нарушения.
След операцията се преодоляват цианозата и сърдечната недостатъчност. Пациентите се проследяват периодично до края на живота за дегенеративни промени по поставения кондюит и за функцията на клапата.
Двигателната активност е нормална или леко понижена. Не се препоръчва активен спорт.
Профилактика на инфекцизен ендокардит се провежда през целия живот.
Допълнителна операция/интервеция се налага за подмяна кондюита. Балонна дилатация на стеснената кондюитна клапа често отлага реоперацията.