Търсене

Националната кардиологична болница е основана през 1961-1962 г. Основната мисия на болницата, от създаването й до днес, е да развива кардиологичната наука и практика в България в едно с формирането на кадри в три големи области на медицината: кардиология за възрастни и деца, сърдечна и съдова хирургия.

Етапите в развитието на болницата отразяват основните етапи от реорганизацията на здравната система в България.
• 1962 г. В III градска болница се базират няколко катедри на ИСУЛ* - по сърдечносъдови заболявания, по сърдечносъдова хирургия и анестезиология, клинично отделение на катедрата по детски болести и други по-малки структури. Това е първообразът на сегашната НКБ.
• 1972 г. В рамките на Медицинска академия** тези структури заедно с други звена от ВМИ-София (група по изучаване на артериалната хипертония и някои лаборатории) се обединяват в Научен институт по сърдечносъдови заболявания (НИССЗ).
• 1986 г.
  Чрез нова интеграция в рамките на Медицинска академия на всички структури работещи в областта на кардиологията, сърдечната и съдова хирургия (НИССЗ, клиниката по сърдечна хирургия към катедрата по хирургия при ВМИ, клиниката по кардиология към катедрата по вътрешни болести и някои други звена от ВМИ – София) се основава Националният център по сърдечносъдови заболявания (НЦССЗ).
• 1996 г.
  Към НЦССЗ се присъединява Националния център по кардиологична рехабилитация в Банкя и се създава Националният център по сърдечносъдови заболявания и рехабилитация (НЦССЗР).
• 2000 г.
  НЦССЗР е преобразуван в Специализирана болница за активно лечение на сърдечносъдови заболявания (СБАЛССЗ) – ЕАД. Под това название съществува и до днес. Накратко, Национална кардиологична болница (НКБ).

* ИСУЛ – институт за специализация и усъвършенстване на лекарите.

** Медицинска академия – мега структура съществувала от 1972 до 1990 г., в която са обединени всички научни и висши учебни звена в областта на медицината на територията на София.