Д-р Любомир Димитров е началник на Отделение по детска кардиология в Националната кардиологична болница. Той е роден през 1966 г. в София. Завършил е МУ-София, специализира педиатрия и детска кардиология. Син е на д-р Радка Дойнова, която е сред основателите на детската кардиология в България. Професионалният й път е свързан с началото на две нови специалности – детската кардиология и кардиохирургията в България. През 1990 година заедно с професор Дария Величкова създават Асоциация „Детско сърце“, в подкрепа на деца със сърдечносъдови заболявания и техните родители.
Пред Zdrave.net д-р Димитров разказа трудно ли е да си детски кардиолог и какво е усещането да вървиш по стъпките на толкова голяма личност като д-р Дойнова.
Д-р Димитров, как се решихте да тръгнете по стъпките на майка си в медицината?
Никой не ми е казвал запиши медицина. Вероятно примерът подсказва вярната посока. Още от първите години в университета знаех какъв ще стана. Обикновено човек към 5-ти курс започва да си мисли дали да е едно или друго, но аз не съм имал колебания. Не че съм искал да наследя майка ми като детски кардиолог, но знаех за какво става дума и това ми беше интересно.
Какво е привлекателното на детската кардиология особено в сравнение с тази за възрастните?
Човек първо трябва да избере дали да работи с възрастни или с деца. Това е първият избор. Избрал съм да работя с деца и не бих могъл с възрастни. Избрах детската кардиология и защото в световен мащаб тя е най-бързо развиващата се специалност. Това е специалност, в която много бързо влизат новите технологии. Например дакрона, който сега се използва във всичко, включително и в якетата и маратонките, е създаден в САЩ за скафандрите на космонавтите. Второто му приложение е в сърдечната хирургия.
Това означава, че трябва постоянно да учите, за да може да ползвате тези технологии.
В нашата професия е така. Първо учиш медицина, после специализираш педиатрия, после детска кардиология. А нашата специалност е толкова широка, че не е достатъчно да си детски кардиолог. След това трябва да се профилираш, как аз например в инвазивната детска кардиология.
Кои са заболяванията освен вродения сърдечен порок, които изискват намесата на детски кардиолог?
Вродените сърдечни пороци са широка група болести, която включва много дефекти на сърцето, но наистина – обект на детската кардиология освен вродените сърдечни пороци са и придобитите. За щастие те са малко в наше време, но в миналото например ревматизмът е бил изключителен бич, който е засягал сърдечните структури включително и при деца. Дори днес в някои държави като Индия и Пакистан, колегите детски кардиолози са по друг начин профилирани и много добре познават тази болест, защото там я има, докато, аз в практиката си, не съм виждал ревматичен порок. Обект на детската кардиология са и ритъмните заболявания, артериалната хипертония.
Цялото интервю прочетете в Zdrave.net