dr. Christiaan Barnard

д-р Барнард - първата сърдечна трансплантация 1967д-р Кристиан Барнард е роден в малкото, градче Бофорт Уест в провинция Западен Кейп, Република Южна Африка на 8 ноември 1922 година.

През 1940 г. Кристиан Барнард завършва гимназията в Бофорт Уест и отива да учи медицина в Университета на Кейптаун. Става бакалавър по медицина през 1946 г.

Започва професионалната си кариера като стажант в клиниката „Гроте Шур” в Кейптаун. През 1953 г. получава степен магистър по медицина (MMed) от Университета в Кейптаун. Започва научна работа и разработва нови методи за лечение на възпаление на мозъка, менингите и чревни заболявания. През годината получава докторска степен по медицина от същия университет за дисертацията си „Лечението на туберкулозен менингит“.

През 1956 г. получава двегодишна стипендия за специализация по хирургия в Университета на Минесота, Минеаполис, САЩ. Там се запознава с Norman Shumway, който направи много от водещите научни изследвания, довели до първата човешка трансплантация на сърце.

През 1958 г. д-р Барнард получава магистърска степен по хирургия за своя труд, озаглавен „За аортната клапа – проблеми в производството и тестването на протезни клапи“. През същата година е удостоен за доктор за неговата дисертация, озаглавена „За етиологията на вродената чревна атрезия“. В Минеаполис той получава хирургическо обучение за операции на открито сърце. Като подарък от американските колеги, получава апарат сърце-бял дроб, който взема със себе си през 1958 г. в Южна Африка.

При завръщането си в Южна Африка през 1958 г. д-р Барнард е назначен за кардиохирург в болницата „Гроте Шур”, в отделението по сърдечна хирургия. Там извършва около хиляда сърдечни операции с различни техники. Става преподавател и директор на хирургичните изследвания в университета в Кейптаун. Три години по-късно той е назначен за началник на отделението по кардиохирургия и преподава в университета в Кейптаун. Издига се до позицията на доцент в катедрата по хирургия в Университета в Кейптаун през 1962 г.

В нощта на 3 декември 1967 г., професор Барнард извършва първата в света трансплантация на сърце на човек в операционната зала на болницата „Гроте Шур” в Кейптаун. Операцията продължава девет часа. Участва екип от 30 души. Трансплантацията е успешна и предизвиква световна сензация. Въпреки че първият пациент оцелява само за малко повече от 2 седмици, Барнард не може да бъде възпрян и решава да продължи дейността си.

На 2 януари 1968 г. професор Барнард извършва втората сърдечна трансплантация, която е с по-голям успех. Пациентът е на 50-години и живее около 1 година и 5 месеца след транстрантацията. През 1968 г. са извършени 107 трансплантации от 64 хирургически екипа в 24 страни.

През 1969 г. Дороти Фишер получава ново сърце и живее в продължение на 12 години и 6 месеца след трансплантацията.

Барнард извършва десет трансплантации (1967 – 1973). Той е и първият извършил хетеротопична трансплантация на сърце. Операция, която той самият създаде. 49 последователни трансплантации на сърце (хетеротопични) са извършени в Кейптаун между 1975 и 1984 г.

Назначен е за професор по хирургия в катедрата по хирургия в Университета в Кейптаун през 1972 година.

През 1983 г. трябва да се откаже от операциите, защото страда от артрит и ръцете му са особено засегнати. Подава оставка като ръководител на клиниката по гръдна хирургия (считано от 31.12.1983 г.). Обявен е за почетен професор през 1984 година. Той прекарва две години в Института по трансплантации в Оклахома, САЩ, и в допълнение като консултант на различни институции.

Кристиан Барнард написва две автобиографии. Първата му книга „Един живот”, е публикувана през 1969 г. и впоследствие е продавана по целия свят. Част от приходите са използвани за създаване на фонд „Крис Барнард” за научни изследвания в областта на сърдечно-съдовите заболявания и трансплантациите на сърце в Кейптаун. Втората му автобиография, „Вторият живот”, е публикувана през 1993 г., 8 години преди смъртта му.

Кристиан Барнард почива през септември 2001 г.

по материали от интернет