Нашата мисия

Да осигурим отлични постижения в съдовата хирургия и грижите, които полагаме, спасявайки и подобрявайки живота на нашите пациенти. Ние се стремим да предоставяме най-модерните технологии налични в медицината, вярвайки, че по този начин можем да продължим да изпълняваме дълга си към пациентите, служителите на клиниката и обществото като цяло.

Ангажираме се да запазим и продължим мисията на предишните поколения съдови хирурзи, които са положили основите на нашата специалност. Чрез постоянно обучение и развитие на нови специалисти, ние гарантираме, че наследството на нашата професия ще продължи да се развива и обогатява. Стремим се да бъдем лидер в иновациите и усъвършенстването на съдовата хирургия, като активно допринасяме към научния и практически напредък на тази важна медицинска специалност.

Накратко за клиниката

Клиниката по съдова хирургия към МБАЛ Национална кардиологична болница е първа (разкрита през 1965г. ) и водеща в страната за лечение на целия спектър от съдовата патология. Специалистите на клиниката са утвърдени имена в специалността и осигуряват  комплексно лечение на пациентите със сложни и тежки заболявания на кръвоносните съдове при пълнолетни лица. Клиниката разполага със съвременна апаратура и специалисти с богат опит, както при отворени хирургични интервенции, така и при ендоваскуларно лечение.

Клиниката е водеща в страната в лечението на съдово-мозъчната болест, оперативното лечение на заболяванията на коремната аорта, абдоминални аортни аневризми и дистални съдови реконструкции на долния крайник. Благодарение на новата визия за съдова хирургия е въведен нов модел на организация и лечение отговарящ на стандартите за добра медицинска практика на европейско ниво.

В НКБ  за първи път се поставят основите на съвременната ангиология като научна специалност и бяха поставени основите на модерното ангиологично лечение. Специалистите ангиолози участват в диагностиката, предоперативното и следоперативно лечението на съдовите пациенти и участват в научно-преподавателската дейност.

Клиниката е съставена от операционен блок и стационарен блок с 23 легла. Операционната е оборудвана с модерна ангиографска апаратура тип С – рамо и в нея се извършват около 600 ендоваскуларни процедури на аортата, каротидните и периферни съдове годишно.

Клиниката е водеща в лечението на венозните заболявания в страната. Разполага с апаратура за радиофреквентна и лазер аблация за лечение на разширени вени, както и такива за минимално инвазивно премахване на пресни венозни тромбози.

Извършват се приблизително между 1400-1600 оперативни интервенции, като 85 % от тях са големи и средни по обем и сложност.

Заболявания и процедури:

АРТЕРИАЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Каротидни стенози:

Каротидните артерии са чифт големи кръвоносни съдове, разположени от двете страни на шията, които доставят кръв към мозъка. Когато тези артерии са стеснени или напълно непроходими, това води до състояние, известно като заболяване на каротидната артерия.

Какво е заболяване на каротидните артерии?

Заболяването на каротидната артерия (carotid artery disease – CAD) е състояние, при което каротидните артерии се стесняват или блокират („запушват“) от натрупване на атеросклеротична плака в стената им. Тази плака се състои от мастни отлагания, а болестния процес на това отлагане се нарича атеросклероза. Двете каротидни артерии се разделят на вътрешни и външни каротидни артерии. Вътрешните каротидни артерии доставят богата на кислород кръв към мозъка Ви. Външните каротидни артерии доставят богата на кислород кръв към лицето, скалпа и шията.

Атеросклеротична плака може да причини:
Мозъчен инсулт – тежко заболяване, изискващо спешна медицинска помощ
Транзиторна исхемична атака (ТИА) – преходно неврологично нарушение, разговорно известна като „мини инсулт“, и/или безболезнена временна загуба на зрение на едното или двете очи (Amaurosis fugax)

Какви са причините за това заболяване?

Начинът на живот и вредностите в него са факторите виновни за увреждането на артериите.

• Тютюнопушенето
• Високи нива на определени мазнини и холестерол в кръвта (хиперхолестеролемия, дислипидемия)
• Високо кръвно налягане
• Високи нива на глюкоза в кръвта поради инсулинова резистентност или диабет

Какви са симптомите на болестта на каротидната артерия?

Заболяването на каротидната артерия може да остане неоткрито (или да бъде асимптоматично), докато не се появят симтоми като:

• Инсулт
• ТИА- микроинсулт
• Зрителни нарушения (amaurosis fugax)
• Аура/замъгляване в зрителното поле
• Временна слепота (обикновено на едното око)
• Едностранна слабост на крайници
• Колапс/припадък
• Замаяност
• Шум в ушите

Как заболяването на каротидната артерия ще се отрази на здравето ми?

Заболяването на каротидната артерия, оставено под наблюдение, се проследява с ултразвуково изследване, извършвано от ангиолог или съдов хирург. Пациента приема медикаменти за понижаване на липидите в кръвта както и антиагреганти (лекарства затрудняващи формирането на тромб).  Нелекуваната стеноза на каротидната артерия може да бъде причина за катастрофален, променящ живота и животозастрашаващ инсулт. Симптомите на инсулт са тежки и могат да включват парализа на половината или цялото тяло.

Какви са етапите на болестта на каротидната артерия?

Заболяването на каротидната артерия може да се развива бавно и да протича безсимптомно много дълго време. Ако рисковите фактори не се контролират, заболяването може да прогресира до инсулт или друго събитие, променящо драстично живота на пациента. Веднъж открита, каротидната стеноза трябва да се проследява редовно чрез периодично ултразвуково изследване от съдов специалист. Ако стенозата нарастне до степен, в която рискът от инсулт се оценява като голям, операция или интервенция може да бъде извършена своевременно.

Мисля, че имам заболяване на каротидната артерия – какво да правя?

Заболяването на каротидната артерия не трябва да се оставя без оценка или наблюдение. Най-добре е да бъдете активни в търсенето на редовни прегледи при вашия личен лекар, особено ако сте в рисковите групи. Понякога, ако имате други съдови проблеми лекарят ще търси и  съпътстващо засягане на каротидната артерия, защото ако имате атеросклеротично стеснение в някои артерии, вие сте изложени на повишен риск от аналогични стеснения в други съдове. При прегледа Вашият лекар може рутинно да преслуша шията Ви със стетоскоп/ слушалка, което понякога ще разкрие „стенотичен шум“, който може да показва наличието на увреждане на съдовете, след което се провежда „ултразвук на каротидни артерии“.

Какво ще стане, ако не лекувам заболяването на каротидната артерия?

Някои хора с болест на каротидната артерия не се нуждаят от интервенция, тъй като тя никога не прогресира до точка, в която интервенцията е оправдана. Въпреки това, всеки със стеноза на каротидната артерия трябва да бъде под наблюдение, за да се следи дали заболяването прогресира или не, така че лечението да може да бъде осигурено възможно най-скоро. Рисковете от оставяне на каротидното стеснение без наблюдение или нелекуването на заболяването могат да променят живота на пациента поради инсулт или да бъдат фатални.

Какви възможности за лечение предлага клиниката по съдова хирургия  на НКБ за стенозата на каротидната артерия?

Съществуват различни възможности за лечение на заболяване на каротидната артерия, от консервативно лечение до хирургично лечение.

• Консервативно поведение

Ако вашите лабораторни тестове и резултатите от ултразвуковото изследване предполагат, че болестта на каротидната артерия може да се управлява с консервативни мерки, ще трябва просто да наблюдавате симптомите си и да организирате редовни посещения при вашия съдов специалист или невролог.

От ключово значение за Вашето благополучие са вашите действия за подобряване на физическата Ви форма и водене на здравословен начин на живот.

• Хирургично лечение

Двата основни хирургични метода за лечение на Каротидната стеноза са: Каротидна ендартеректомия и Каротидното стентиране

Каротидна ендартеректомия

Това е  класическа процедура с отворен хирургичен достъп, която включва приемане в болница в деня преди процедурата и 3-5 дневен престой в лечебното заведение,от които 1 ден в интензивно отделение, непосредствено след процедурата. Каротидната ендартеректомия се извършва с обща анестезия и обикновено отнема приблизително 2 часа. По време на каротидна ендартеректомия хирургът третира засегнатата каротидна артерия. Целта на тази процедура е да изчисти натрупването от вътрешността на стената на артерията. След това чистата артерия ще бъде възстановена с добавяне на “кръпка“ (Пач), направена от специален синтетичен материал, и накрая разрезът на шията ще бъде затворен естетично.

Каротидно стентиране

Каротидното стентиране е поставянето на стент (фина метална цилиндрична конструкция) през малък  достъп в слабинната област през бедрената артерия. Стентът е предназначен да поддържа артерията отворена и с достатъчен диаметър. Хирургът ще прецени много внимателно дали имате анатомия на съдовете и морфология на заболяването, подходяща за стентиране. Стентирането обикновено е запазено за пациенти, които не могат да се подложат на каротидна ендартеректомия. Стентирането се извършва под ангиографски контрол, с локална анестезия и обикновено отнема около 2 часа. Болничният престой и приемането в клиниката са подобни както при каротидната ендартеректомия.

Какво се случва след проведеното оперативно лечение?

За съжаление  атеросклероза не е болест, която може да бъде излекувана. Стеснението на каротидната артерия се лекува с операция, коригиране на факторите на начина на живот и приемане на лекарства за разреждане на кръвта. Понякога, дори при стриктно спазване на инструкциите на лекаря и добро поведение спрямо факторите, свързани с начина на живот, заболяването може да се появи отново или да прогресира в другата каротидна артерия, така че е важно да бъдете периодично наблюдавани от съдов специалист.

Тумори на каротидното тяло

Туморите на каротидното тяло са редки и обикновено доброкачествени образувания близо до сънните артерии. Те могат да нарастнат и да засегнат нерви и кръвоносни съдове. Лечението включва оперативно премахване и емболизация (блокиране на хранещия съд).

Какво представлява туморът на каротидното тяло?

Това е маса, която расте близо до сънните артерии, които пренасят кръв от сърцето към мозъка. Среща се по-често при жени и обикновено след 20-годишна възраст. Повечето случаи са спорадични, но около 10% имат генетичен произход. Среща се рядко – около 1 на 30 000 души. Повечето такива тумори са доброкачествени (не са рак). Някои проучвания изчисляват, че по-малко от 10% са злокачествени (ракови).

Ако имам тумор на каротидното тяло, как това ще ми се отрази?

Туморите често са безболезнени, но могат да нарастнат и да причинят симптоми. Лекарят Ви може да препоръча премахване на тумора.

Какви са симптомите на тумор на каротидното тяло?

В началото тези образувания са безсимптомни. Може да напипате “бучка” на врата си. Когато нарастват, те притискат съседно разположени нерви и могат да предизвикат:

• Дрезгав глас
• Изтръпване на езика.
• Болки в гърлото.
• Проблеми с преглъщането (дисфагия)

Как се диагностицират тумори на каротидното тяло?

Лекарят ще направи физикален преглед и ще назначи образни изследвания като ултразвук, компютърна томография или магнитно-резонансна томография.

Как се лекуват тумори на каротидното тяло?

Лечението включва хирургично отстраняване, лъчетерапия или емболизация. Последните две може да предшестват операцията за намаляване на обема на тумора.

Има ли усложнения при лечението на тумор на каротидното тяло?

Възможни усложнения включват затруднено преглъщане, нараняване на  черепно мозъчни нерви и инсулт. Повечето пациенти нямат сериозни усложнения след проведеното лечение.

Колко бързо ще се възстановя след лечение на тумор на каротидното тяло?

Възстановяването след операция отнема обикновено 3-4 седмици. Следвайте инструкциите на лекаря за грижи за хирургичната рана.

Какво мога да очаквам, ако имам тумор на каротидното тяло?

Вашият лекар ще говори с Вас за вашите симптоми и ще препоръча лечение въз основа на размера на тумора. Ако Ви бъде препоръчано наблюдение на тумора (бдително изчакване) и развиете нови симптоми, незабавно уведомете Вашия лекар.

Лечим ли е туморът на каротидното тяло?

Операцията обикновено е достатъчна и не се налага допълнително лечение.

Аневризмална болест

Аневризмата е състояние, при което стените на артерията отслабват и се разширяват. Това разширение може да доведе до “спукване” (руптура) на артерията и голям кръвоизлив. Аневризмите най-често се срещат в аортата, но могат да засегнат и други артерии.

Какво е аневризма?

Артерията е кръвоносен съд, който пренася богата на кислород кръв от сърцето ви до всички части на тялото. Аневризма е състояние, при което стените на артерията отслабват, причинявайки разширение на артерията. Това балониране може да се увеличи своя размер и накрая да се “спука”, което води до кръвоизлив (кървене). В зависимост от съда който засягат аневризмите могат да бъдат:

• Аневризма на гръдната аорта: Аортата е главната артерия, излизаща от сърцето), тя има гръдна част, която се спуска надолу в гръдния Ви кош и преминава в корема през диафрагмата.
• Аневризма на коремната аорта: Аневризма в коремната част аортата, която се простира до нивото на пъпа и може да обхваща двата главни клона -хълбочните артерии (илиачни артерии).
• Периферна артериална аневризма: Аневризми в артериите на крайниците, като подколенна артерия (която минава в задната и долната част на коляното и бедрото), феморална артерия (в областта на слабините), висцералните артерии (към коремните органи) и каротидна артерия (областта на шията).

Какво причинява появата на аневризма?

Аневризмите могат да бъдат причинени от възпаление, водещо до отслабване или разрушаване на стените на артериите. Това възпаление може да бъде резултат от атеросклероза, характеризираща се с отлагане на атеросклеротична плака (холестерол и калциеви отлагания), което прави стената на артерия по-податлива на разтягане и разкъсване. Основните рискови фактори за развитие на аневризма са тютюнопушенето, високо кръвно налягане, фамилна обремененост, затлъстяване и високи нива на холестерол. Рискът обикновено се увеличава с възрастта и заболяването се среща по-често при мъжете, отколкото при жените.

Какви са симптомите на аневризма?

Аневризмата може да е безсимптомна. Въпреки това, когато симптомите се появят, те обикновено зависят от местоположението на аневризмата.

Симптомите на аневризма на коремната аорта могат да включват:

• Пулсиращо усещане в корема.
• Внезапна, силна болка в долната част на гърба или корема (може да показва, че аневризмата е на път да руптурира (“да се спука”)
• Понякога в краката Ви могат да развият посиняване на пръстите или промяна в кожната температура на ходилото, да изпитвате болка в мускулите на подбедриците или в ходилото при ходене или да се формират болезнени рани. Тези симптоми са в резултат на миграция на тромби от аневризмата в долните крайници, което ограничава притока на кръв към тъканите.

В случаите на аневризма на гръдната аорта може да изпитате:

• Затруднено дишане или кашлица
• Болка в областта на челюстта, горната част на гърба, между лопатките, гърдите и шията
• Симптоми на Застойна сърдечна недостатъчност, ако аневризмата е близо разположена до сърцето

Симптомите на периферна аневризма включват:

• Болка в краката и ръцете по време на физическо натоварване (клаудикацио/накуцване)
• Пулсираща формация
• Разязвяване на пръстите на ръцете и краката
• Изтръпване и болка
• Гангрена (смърт на тъканите в резултат на липса на адекватно кръвоснабдяване)

Изключително важно е да информирате Вашия лекар веднага щом изпитате някой от тези симптоми, за да избегнете допълнителни усложнения и дори смърт.

Как се диагностицира аневризма?

Диагнозата включва физикален преглед и образни изследвания като ултразвук, компютърна томография (скенер) и ядрено-магнитен резонанс. Лекарят може да препоръча и ехокардиография и рентгенография на бял дроб.

Как се лекува аневризма?

Лечението зависи от местоположението и размера на аневризмата и от наличието на симптоми.

Бдително изчакване:  За малки аневризми (под 5 см), редовно наблюдение на всеки 6-12 месеца и медикаменти за понижаване на кръвното налягане и съсирваемостта на кръвта. Ще бъдете посъветвани да откажете тютюнопушенето.

Отворено хирургично лечение: По време на отворено хирургично лечение Вашият хирург замества отслабената и увредена част на аортата с изкуствена тръба, наречена присадка/ графт, която позволява преминаването на кръвта през нея. Може да се наложи да останете в болницата около 7 дни и да ви трябват още няколко месеца, за да се възстановите напълно.

Ендоваскуларно лечение с поставяне на стент-графт: При тази процедура през малък разрез в областта на слабините и чрез рентгенови изображения, лекарят  насочва и имплантира стент-графта на мястото на аневризмата. Кръвотока преминава в стент-графта, а увредената аортна стена остава изолирана извън него. Присадката осигурява допълнителна опора на стената и я предпазва от разкъсване. След този вид лечение може да се наложи да останете в болница 2-3 дни до пълното Ви възстановяване. След време аневризмата може дори да намалее по диаметър.

Хирургичен периферен байпас: Вашият лекар може да препоръча това лечение за периферна аневризма. По време на процедурата Вашият лекар създава присадка, използвайки вашите собствени повърхностни вени или изкуствена  протеза/тръба. Присадката се зашива над и под аневризмата, за да се създаде заобиколен, нов път, през който кръвта може лесно да тече, а аневризмата остава изолирана. Процедурата се извършва под обща анестезия. Може да се наложи да останете в болницата 2-3 дни след операцията.

Как мога да предотвратя появата и прогресията на аневризма?

Най-добрият начин за предотвратяване на появата и прогресията на аневризма е:

• Отказа от тютюнопушене
• Поддържайте нивата на холестерола под контрол
• Поддържайте нивата на кръвното налягане под контрол
• Адаптирайте здравословна диета
• Редовна физическа активност

Абдоминални аортни аневризми – ААА

Аневризма е състояние, при което стените на кръвоносния съд отслабват и се разширяват. ААА се развива в долната част на аортата, най-голямата артерия в тялото, която има диаметър около 2 см и пренася кръв от сърцето

Какво причинява аневризма на коремната аорта?

Причината за ААА не е напълно известна, но има много рискови фактори, които включват:

• Фамилна анамнеза за аневризма
• Мъжки пол
• Възраст над 65 г.
• Анамнеза за тютюнопушене
• Високо кръвно налягане
• Висок холестерол
• Атеросклероза (втвърдени артерии)
• Нарушение на съединителната тъкан като синдром на Марфан или синдром на Ehlers-Danlos

Ако сте в рисковата група, препоръчва се да оптимизирате начина си на живот чрез:

• Контролиране на високо кръвно налягане и холестерола
• Прекратяване на пушенето
• Редовни физически упражнения

България няма програма за скрининг за AAA. Ако смятате, че попадате във високорисковите групи, споменати по-горе, бъдете активни в разговора с вашия личен лекар, който ще може да ви насочи за ултразвук, преди появата на симтоми и повишаване на риска от руптура.

Какви са признаците/симптомите на аневризма на коремната аорта?

Аневризмите на коремната аорта (ААА) често нарастват бавно и може да не предизвикват симптоми. Въпреки това, ако се появят симптоми, те могат да включват:

• Постоянна, дълбока болка в корема или отстрани на корема
• Пулсиращо усещане близо до пъпа или на мястото на аневризмата
• Болка в гърба

Симптоми на руптурираща аневризма

Ако аневризмата на коремната аорта започне да се разширява бързо или се спука, трябва незабавно да потърсите медицинска помощ. Признаците на руптурираща аневризма включват:

• Внезапна, интензивна и постоянна болка в корема или гърба, която може да се опише като усещане за разкъсване
• Болка, която се излъчва към гърба или краката
• изпотяване
• чувство на жажда, пресъхване и лепкавост в устата
• замаяност
• гадене
• повръщане
• Ниско кръвно налягане
• Колапс/припадък
• Учестен пулс

При поява на някой от гореизброените симптоми, свързани с руптурираща аневризма, незабавно потърсете спешна медицинска помощ, тъй като състоянието може да бъде животозастрашаващо и изисква незабавна интервенция.

Как аневризмата на коремната аорта ще се отрази на здравето ми?

Ефектите на аневризмата зависят от вида, скоростта на нарастване и местоположението й, както и вероятността от разкъсване на стената й. Най-сериозните последици включват:

• Животозастрашаващи усложнения от разкъсване: вътрешно кървене и образуване на тромби.
• Малки аневризми: обикновено изискват промени в начина на живот и редовни прегледи при съдов специалист.

Какви са етапите на развитие на аневризмата на коремната аорта?

Развитието на ААА може да варира значително и включва следните етапи:

1. Отслабване на стената на коремната аорта: Всички ААА започват с отслабване на стената на артерията.
2. Разширяване на аневризмата: Отслабената точка може да се разшири под налягането на кръвта, протичаща през аортата.
3. Нарастване на аневризмата: Аневризмата може да нараства бавно (с години) или бързо (с месеци).
4. Разкъсване на стената: Стената може да се разкъса, което води до вътрешно кървене. Този процес може да бъде много бърз или да отнеме години.

Като се имат предвид тези фактори, се препоръчва редовни ултразвукови изследвания за AAA, особено ако попадате в една от групите с по-висок риск, споменати по-горе.

AAA обикновено се третират, когато са по-големи от 5 см в диаметър. Асимптомните аневризми с размер под 5 cm обикновено се проследяват с редовен ултразвук и/или CT ангиографии и прегледи от съдов хирург.

Мисля, че имам аневризма на коремната аорта – какво да правя?

Ако сте в рискова група или имате фамилна анамнеза за аневризма, трябва първо да се консултирате с личния си лекар: Информирайте го за симптомите си и фамилната си анамнеза. Ако има съмнения за ААА, той ще ви насочи към съдов хирург.

Съдовият хирург ще проведе подробен преглед: Ще събере медицинска анамнеза и ще извърши физикален преглед, включително изследване на корема и пулса и ще препоръча ултразвукови изследвания или КТ ангиография за определяне на размера и формата на аневризмата.

Ако вашата аневризма е под наблюдение (т.е. тя е асимптоматична и е по-малка от граничния размер за лечение- 5см), обикновено трябва редовно да провеждате ултразвуково изследване, както е препоръчано от вашия съдов хирург.

Ако аневризмата изисква лечение, ще бъде проведена КТ ангиография. Хирургът може да препоръча допълнителни прегледи от кардиолог и ултразвукова диагностика на каротидните артерии, оценка на бъбречната функция, за да се изключат други рискове.

Какво ще стане, ако не лекувам аневризма на коремната аорта?

Някои аневризми може да не изискват лечение и могат да се наблюдават редовно. Въпреки това, оставянето на аневризма неоценена и нелекувана крие сериозни рискове.

Разкъсването на аневризма може да доведе до вътрешен кръвоизлив и може да бъде фатално. Докато кървенето може да спре временно при някои пациенти (и при тези пациенти спешна операция може да бъде успешна за възстановяване на аневризмата), по-голямата част от пациентите (70-80%) с разкъсана коремна аневризма завършват с фатален изход.

Какви възможности за лечение предлага  нашата съдова хирургия за аневризма на коремната аорта?

В съдовата хирургия на НКБ предлагаме разнообразни лечения, включително консервативни мерки, минимално инвазивна и голяма хирургия.

Консервативно поведение

За малки, асимптоматични AAA, консервативното лечение е първа стъпка. Това включва:

• Редовен преглед при хирург/ангиолог
• Редовен абдоминален ултразвук за оценка на размера и риска от руптура на AAA.
• Постоянно наблюдение на вашите симптоми
• Бързо известяване за всички промени, които чувствате в тялото си
• Предприемане на положителни промени в начина на живот като:
• Упражнения
• Отказване от тютюнопушенето
• Контролиране на високо кръвно налягане и холестерол
• Здравословно хранене

Не всички аневризми изискват лечение и за някои пациенти рискът от лечение като операция е твърде голям предвид наличието на други здравословни проблеми.

Хирургично поведение

Оперативното лечение на аневризма на коремната аорта е сериозна интервенция с рискове. То се прилага, когато рискът от нелекуване е по-голям от риска от операцията.

Хирургичните процедури включват:

• Ендоваскуларно Възстановяване на аневризма (EVAR-EndoVascular Aneurysm Repair)
• Фенестрирана ендоваскуларна корекция на аневризма (FEVAR)
• Отворена хирургична резекция на ААА

Възстановяване на ендоваскуларна аневризма (EVAR)

EVAR е минимално инвазивна процедура, при която стент-графт  (покрита с плат телена рамка във формата на тръба) се въвежда в аортата през малки разрези в слабините. Стентът укрепва аортната стена. Процедурата изисква прецизно планиране. При по-сложни случаи на аневризма, включително супраренална аневризма (ААА, които се простират над бъбречните артерии), може да се срещнете с цял екип от съдови хирурзи и инвазивни кардиолози, радиолози, участващи в операцията, както и лекари от други специалности.

Фенестрирана ендоваскуларна корекция на аневризма-FEVAR,

FEVAR е подобна на EVAR, но използва стент с отвори по стената, които позволяват кръвоток към висцералните и бъбречните артерии. Фенестриран стент се използва, когато няма достатъчна дължина на аортата под бъбречните артерии за стабилно закрепване на стента.

Отворена хирургична корекция на аневризма на коремната аорта

Това лечение често е запазено за случаи, неподходящи за ендоваскуларно лечение (EVAR или FEVAR). Това е „традиционното“ лечение на аневризми, което включва отворена операция за заместване на болния кръвоносен съд с изкуствен кръвоносен съд (присадка). При конвенционалната отворена операция се прави разрез в средата на корема. Кръвоносните съдове над и под аневризмата се притискат (клампират), за да се прекъсне кръвотока и аневризма се отваря. Всички тромби в аневризмата се отстраняват. След това изкуствената присадка се зашива на място с помощта на постоянни шевове.

Спешно лечение на руптура на аневризма

Руптурата на аневризма е изключително опасна. Пациентите с руптурирала аневризма обикновено изпитват силна коремна болка и трябва незабавно да потърсят спешна помощ. В този случай най-честата процедура за спешно възстановяване на руптура на аневризма е отвореното хирургично възстановяване на аортата и премахване на аневризмата. Ендоваскуларно възстановяване (EVAR) може да се прилага при руптурирали аневризми, но изисква добре екипирани звена с опит в ендоваскуларното лечение, като клиниката по съдова хирургия на НКБ.

В случай на съмнение за руптура на аневризма, ТРЯБВА незабавно да отидете в най-близкото спешно отделение на болницата.

Какви са рисковете от провеждане на хирургично лечение за възстановяване на аневризма на коремната аорта?

Рисковете от лечението на аневризма включват:

• Сърдечни и дихателни усложнения
• Усложнения и увреждане на бъбреците
• Кървене на мястото на пришиване на синтетичната протеза и/или достъп (Хирургичен/ пункционен)
• Формиране на Фалшива аневризма
• Болка/Дискомфорт
• Увреждане на кръвоносните съдове
• Неврологични нарушения (включително такива, които могат да причинят сексуална дисфункция при мъжете)
• Отказ от едната хирургична техника и преминаване към алтернативен подход
• Формиране на Кръвни съсиреци (венозен тромбоемболизъм)
• Инфекциозни усложнения на раните или на стент-графта, използван за възстановяване на аневризмата
• Полиорганна недостатъчност, която може да бъде фатална

Рисковете от лечението на пръв поглед изглеждат големи, но рискът от нелекуването на аневризма може да бъде далеч по-лош и дори фатален.

Периферни артериални аневризми

 Какво е периферна артериална аневризма?

Аневризмата е разширение на кръвоносния съд предизвикано от слабост на артериалната стена, под въздействието на високо артериално налягане и много други фактори. Периферните артериални аневризми (или „ПАА“) се наричат всички  аневризми, засягащи артерии, различни от аортата (най-големия съд в тялото). Най-честата им локализация е задколянната (поплитеалната) артерия, която се намира в долната част на бедрото и зад коляното. По-рядко срещаните локализации са:

• Феморална артерия (разположена в слабините)
• Артерии, доставящи кръв към коремните органи (висцерални аневризма)
• Каротидна артерия (разположена на шията)

 От какво се причиняват?

Причината за аневризма не е известна, но има много рискови фактори, които включват:

• Фамилна анамнеза – Генетичната предиспозиция за възникване на заболяването
• Анамнеза за тютюнопушене
• Високо кръвно налягане
• Висок холестерол
• Атеросклероза

Ако е известно, че имате или има вероятност да развиете аневризма, препоръчваме ви да оптимизирате начина си на живот чрез:

• Контролиране на високо кръвно налягане
• Контролиране на холестерола
• Прекратяване на пушенето
• Редовна физическа активност

Ако бъде открита периферна артериална аневризма на единия крак  е много вероятно да имате такава в другия крак или да развиете аневризма в друг съд (Аневризма на абдоминална или торакална аорта).

Какви са признаците/симптомите на периферна артериална аневризма?

Повечето хора не усещат симптоми при наличието на периферни артериални аневризми, особено ако размерите им са по-малки. Предупредителните признаци, че може да имате аневризма, която е изложена на риск от разкъсване или расте бързо, зависят от това къде се намира и колко е голяма.

Най-често аневризмите са безсимптомни, но следните признаци може да бъдат насочващи:

• Пулсираща маса/бучка, която можете да опипате в областта на аневризмата
• Схващане на краката при ходене ( клаудикацио )
• Болка на мястото на аневризмата
• Незарастващи рани по пръстите на краката
• Тръпнене на крайници
• Гангрена (тъканна смърт)
• Болка в корема (в случай на аневризма на висцерална артерия)
• Припадък (което може да показва вътрешно кървене)
• Болезнен, променен на цвят пръст на крака, известен също като „син пръст на крака“( Blue toes syndrome)

Как периферните артериални аневризми ще се отразят на здравето ми?

Ефектите на ПАА върху вашето здраве зависят от това колко бързо нарастват, тяхната локализация и колко вероятно е те да бъдат усложнени. Най-тежките последици от периферната артериална аневризма са емболизация и запушване на кръвоносен съд дистално от аневризмата и животозастрашаващи усложнения като разкъсване и вътрешно кървене на аневризмите.

Периферните артериални аневризми, по-малки от 2 см, имат нужда от редовно проследяване при съдов хирург и промяна в начина на живот.  Препоръчва редовно проследяване с ултразвук за ПАА, особено ако попадате в една от групите с по-висок риск, споменати по-горе, в „От какво се причиняват?“

ПАА никога няма да изчезне, освен ако не бъде третирана (хирургично или ендоваскуларно).

Мисля, че имам аневризма – какво да правя?

Ако смятате, че сте изложени на риск от образуване на аневризма ИЛИ имате фамилна анамнеза за аневризма, трябва: 

Посетете Вашия личен лекар: Ако сте във високорискова група, изпитвате болка или ако посещавате личния си лекар за рутинен преглед. В някои случаи аневризмите биват диагностицирани случайно. Ако има доказателства за периферна артериална аневризма, вашият личен лекар ще ви изпрати при съдов хирург.

Посетете съдов хирург: При съмнение за ПАА, съдовите специалисти ще извършат допълнителни изследвания за уточняване на размерите и морфологията на аневризмата.

Ако вашата аневризма е под наблюдение (т.е.: тя е безсимптомна и е по-малка от граничния размер на лечението), обикновено трябва редовно да се подлагате на ултразвуково изследване.

Ако вашата аневризма изисква лечение, ще ви е необходима скенер ангиография.

Обичайно е вашият хирург да ви изиска следните изследвания и консултации преди предприемане на оперативна или интервенционална процедура:

• Преглед от кардиолог
• Оценка на бъбречната функция
• Изследване на каротидни артерии
• Алергологично тестуване

Горепосочените процедури и тестове са с цел да се намали риска от интра процедурни и интраоперативни усложнения.

Планът за лечение ще бъде обсъден с вас, то може да включва операция, наблюдение и коригиране на факторите на начина на живот и добавяне на лекарства.

Лечение на периферни артериални аневризми

В клиниката екипът на НКБ използва всички възможности за лечение на ПАА от  отворено хирургично лечение  и ендоваскуларно такова.

Не всички аневризми изискват лечение и за някои пациенти рискът от операция е твърде голям при наличието на значими придружаващи заболявания. 

Отворено хирургично лечение – резекция и/или изключване на аневризмата от кръвообращението и замяна на същата със собствена вена или изкуствен материал.

Това е „традиционното“ лечение на аневризми, което включва отворена операция за заместване на болния кръвоносен съд с изкуствен кръвоносен съд (графт).

При класическата отворена операция се прави разрез, за ​​да се разкрие аневризмата. Кръвоносните съдове над и под аневризмата се притискат и самата аневризма се отваря. Всеки кръвен съсирек в аневризмата се отстранява и всички кървящи кръвоносни съдове се контролират. След това изкуствения графт се зашива на място с помощта на постоянни шевове.

Като алтернатива към артерията се прикрепя синтетичен или естествен байпас, за да се пренасочи кръвта далеч от или около аневризмата.

Ендоваскуларно лечение – обикновено се прилага при висцерални аневризми или при  аневризми на крайници, които не са подходящи за отворено хирургично лечение. Ендоваскуларните методи представляват поставяне на изкуствена протеза (стент графт) вътре в аневризмата, като така я изолират от кръвотока.

 Периферна Артериална Болест 

Периферната артериална болест (ПАБ) е състояние, при което артериите се стесняват или стават напълно непроходими (“запушват се”) от натрупване на плака от мастни атеросклеротични  отлагания, в стената им.

Какво е периферна артериална оклузивна болест?

Периферната артериална болест (ПАБ) е състояние, при което артериите се стесняват или блокират (“запушват”) от натрупване на плака от мастни отлагания, при процес наречен атеросклероза. Това води до недостатъчно кръвоснабдяване на тъканите на крайниците. Атеросклерозата обикновено се свързва със сърцето, но може да засегне всички артерии. Хората с ПАБ са изложени на по-висок риск от инсулт и инфаркт. Когато артериите, кръвоснабдяващи крайниците, са засегнати, това се нарича заболяване на периферните артерии.

Какви са причините за ПАБ?

Основните рискови фактори за развитие на атеросклероза са:

• Тютюнопушенето
• Захарен Диабет
• Затлъстяване (индекс на телесна маса над 30)
• Високо кръвно налягане
• Висок холестерол
• Напредване на възрастта, особено след навършване на 50 години
• Фамилна анамнеза за заболяване на периферните артерии, сърдечно заболяване или инсулт
• Високи нива на хомоцистеин

Какви са симптомите на ПАБ?

Симптомите, които може да изпитате при ПАБ, са:

• Накуцване (Клаудикацио): Болка в мускулите на седалището, бедрото или прасеца, провокирана при ходене, особено при ходене при изкачване на наклон или по стълби. Клаудикационната болка се усеща като силно парене и/или спазми, които Ви принуждават да спрете движението си.
• Болка в покой: болезнени подбедрици или стъпала в покой.
• Нощна болка при покой: Болки в подбедрици, стъпала или пръсти на краката, които Ви събуждат през нощта. Болката се облекчава, когато станете и ходите или спуснете краката си отстрани на леглото.
• Промяна в цвета или обезцветяване на долната част на краката, стъпалата и пръстите на краката
• Намален или липсващ пулс
• Образуване на рани, които не заздравяват.
• Студенина на подбедрицата или стъпалото, особено в сравнение с другата страна.
• Лъскава или лющеща се кожа на краката
• Загуба на окосмяването по краката
• Забавен растеж на ноктите на краката

Какви са стадиите на ПАБ?

Периферното артериално заболяване се влошава с времето, ако не се лекува. В началните стадии може да изпитате болка в краката при ходене (клаудикацио), която се усилва при изкачване и изчезва при почивка. С времето разстоянието, което можете да изминете преди появата на болка, намалява (клаудикацио на късо разстояние). Ако не потърсите лекарска помощ, болката може да се появи и в покой, включително през нощта, което нарушава съня ви. Краката може да станат студени, без окосмяване и с бавно растящи нокти. Възможно е да развиете незаздравяващи рани, които са податливи на инфекции и усложнения. В последния стадий, критичната исхемия на крайника, притокът на кръв е напълно блокиран, водейки до гангрена и възможна ампутация. Симптомите и прогресията на заболяването варират при всеки пациент и не винаги следват линейна прогресия. Някои хора няма да забележат ранните стадии на заболяването, например, ако не се движат достатъчно, за да изпитат клаудикационна болка. А понякога пълно блокиране (оклузия) на артерията може да възникне спонтанно или за много кратък период от време – без всички ранни предупредителни знаци, поставяйки пациента направо в стадий на критична исхемия на крайника. Периферното артериално заболяване може да доведе до тежка липса на достатъчно кръвоснабдяване (исхемия), която в най-тежките случаи води до Загуба на крайника (ампутация).

Мисля, че имам ПАБ– какво да правя?

1. Посетете Вашия личен лекар: Вашият личен лекар ще снеме подробна анамнеза и ще извърши преглед, като ще се опита да открие пулса в засегнатия крайник. Ако общо практикуващият лекар прецени, че симптомите Ви са причинени от съдов проблем, те ще ви насочат към съдов хирург.

2. Посетете съдов хирург: Вашият хирург ще събере подробна анамнеза за заболяването и медицинската Ви история и ще извърши преглед, който ще включва слушане на сърцето ви, изследване на корема и оценка на пулса на врата, ръцете и краката както на ръка, така и със стетоскоп. След това вашият хирург или ще препоръча още диагностични изследвания, или курс на лечение, често в следния ред:

• Ултразвуково изследване: Това е добър метод за измерване на скоростта, с която кръвта тече през вашите артерии и за откриване на стеснение на съда и/или “запушвания”.
• Скенер- ангиография, ядрено-магнитен резонанс и диагностична ангиография: Понякога се нуждаете от допълнително уточняване – изследвания свързани с въвеждане на контрастна материя в съдовата система.

Вашият план за лечение ще бъде обсъден с вас, след като резултатите от тези изследвания са налични. Ще Ви бъде препоръчан подходящ режим на лечение, който може да включва операция, наблюдение, коригиране на факторите на начина на живот и добавяне на лекарства.

Какво ще стане, ако не лекувам периферната си артериална болест?

Някои хора с периферно артериално заболяване могат да бъдат лекувани консервативно и състоянието им може да не се влоши. В много случаи обаче заболяването прогресира, което може да доведе до влошаване на симптомите, развитие/ влошаване на незарастващи рани, усложнени от инфекции, развитие на гангрена, критична исхемия на крайниците, ампутация.

Какви лечения предлага съдовата хирургия НКБ за ПАБ?

Възможностите за лечение се определят индивидуално, като се вземат предвид местоположението на стенотичната плака, анатомията на пациента, тежестта на „запушването“, формата и стадия на заболяването, и общото здравословно състояние. Съдовият хирургичен екип оценява вашата медицинска история и съпътстващи заболявания преди да препоръча лечение. Планът за лечение ще бъде обсъден с вас, и ако имате въпроси, не се колебайте да питате. Възможностите за лечение включват:

1. Консервативно поведение:

Ако не желаете хирургична интервенция или ПАБ е в ранен стадий, ще започнете да приемате съдоразширяващи лекарства, такива за разреждане на кръвта и контрол на холестерола. Ще бъдете посъветвани да коригирате начина си на живот: оптимизиране на теглото, поддържане на кръвното налягане и холестерола, редовно спортуване и отказване от тютюнопушенето. Ще трябва да посещавате редовни консултации и ултразвукови прегледи. Ако симптомите ви се влошат, незабавно се свържете с лекаря си.

2. Ендоваскуларно лечение

Ендоваскуларното лечение включва набор от минимално инвазивни процедури, които обикновено изискват по кратък болничен престой. Тези процедури обикновено се извършват с локална местна упойка със седация.

Ангиопластика

Използва се балон за разширяване на стените на съда. Понякога балонът е покрит с лекарство, което ще бъде приложено в зоната на натрупване на атеросклеротичната плака. Медикамента предотвратява повторната появява на плака в същата област.

Стентиране

Стента е фина метална мрежа, оформена като тръбичка, която се поставя в съда и  го поддържа отворен. За да се постави стента и да се постигне правилният диаметър на артерията, обичайно първо се използва балон за ангиопластика, за да се отвори съдът и след това да се разшири със стента. Понякога стентът има лекарствен компонент към него, който е предназначен да намали вероятността от повторна поява на плака в стента.

Атеректомия

Устройство за атеректомия се използва, когато блокирания участък на съда е толкова плътен, че балонът и/или стентът не могат да преминат през него. Устройствата за атеректомия „пробиват“ плаката в съда, така че да може да се използват балон или стент.

3. Отворени хирургични техники

Това са отворени процедури, които изискват 3-5 дни престой в болница, с приемане в интензивно отделение след процедурата. Тези процедури се предприемат, когато съдът е блокиран на твърде голямо протежение или в зона неподходяща за стентиране. Тези процедури обикновено се извършват под обща анестезия.

Ендартеректомия- Ендартеректомията е процедура, при която съда се отваря и хирургът ръчно почиства плаката след което възстановява целостта на артерията

Байпас –Байпасът е хирургична интервенция, при която лекарят използва една от повърхностните вени (от крака или ръката ви), или синтетична протеза (тръбичка), за да свърже артерията над “запушването” с артерия под “запушването”, възстановявайки кръвния поток през този новосъздаден обходен път.

Остра артериална непроходимост

Какво е остра артериална непроходимост?

Представлява внезапното прекъсване на кръвния тoк на магистрален артериален съд, което застрашава кръвоснабдяването на тъкани или органи и води до настъпване на необратима клетъчна смърт (Исхемични увреждания).

Какви са причините за остра артериална непроходимост?

По- честите причините за острата артериална недостатъчност могат да бъдат:

1. От “запушване”/обтурация/ на артериалния лумен

• Емболия- ембол е съсирек, формиран в друга част на тялото, мигрирал и заседнал в артерия с по-малък диаметър, като така блокира притока на кръв.
• Тромбоза- настъпва в участък на артерията който е първично увреден от атеросклероза или други фактори.

2. Спастична /спазъм/ – от нервно-съдов характер

• от физични фактори (студ, механична тъпа травма на артериалната стена)
• химични фактори ( някои медикаменти)

3. Притискане на артерията – костен фрагмент, турникет, лигатура и др.
4. Разслояване на артериалната стена-дисекираща аневризма, травматична дисекация.

Какви са рисковите фактори за артериална емболия?

• Нарушения на сърдечния ритъм (аритмия)
• Нараняване или увреждане на артериална стена
• Състояния, които повишават кръвосъсирването
• Заболявания на клапите на сърцето

Какви са симптомите на артериална емболия и остра тромбоза?

Симптомите могат да започнат бързо или бавно в зависимост от размера на ембола и в каква степен блокира кръвния поток.

• Студена ръка или крак
• Намален или липсващ пулс в ръката или крака
• Липса на движение в ръката или крака
• Болка в засегнатата област
• Изтръпване на ръката или крака
• Блед цвят на ръката или крака (бледост)
• Слабост на ръка или крак

Късни симптоми:

• Мехури по кожата, захранвани от засегнатата артерия
• Лющене на кожата
• Кожна ерозия (язва)
• Тъканна смърт (некроза; кожата е тъмна и увредена)

Симптомите на съсирек в орган варират в зависимост от засегнатия орган, но обикновено има болка в засегнатата част от тялото и временно намалена функция на органа

В резултат на липсата на кръвоснабдяване и доставка на кислород тъканите в зоната  загиват в рамките на 6 до 12 часа от първичната поява на тромботичната или емболичната обструкция. Без навремена диагностика и лечение, може да се достигне до тежка инвалидизация и фатален изход за пациента.

Как се диагностицира остра артериална непроходимост?

Съдовият специалист провежда преглед, с който установява намален или липсващ пулс, и  понижено или липсващо кръвно налягане в ръката или крака. Търсят се признаци на тъканна смърт или гангрена. Инструменталните изследвания включват: Доплер ултразвуково изследване на крайника и останалата част на съдовата система, ангиография или скенер ангиография на засегнатия крайник или орган.

Какво е лечението на това състояние?

Артериалната емболия изисква незабавно  болнично лечение, което цели да облекчи симптомите и да възстанови кръвотока и да предотврати последващи усложнения. Прилагат се медикаменти като Антикоагуланти (като аценокумарол или хепарин или новото поколение антикоагуланти – като апиксабан, ривароксабан, едоксабан или дабигатран), Антиагрегантните лекарства (като аспирин или клопидогрел), които могат да предотвратят образуването на нови съсиреци; Болкоуспокояващи; Съдоразширяващи; Тромболитиците (като стрептокиназа) могат да разтварят съсиреци. В повечето случаи се налага оперативно лечение:

• Отстраняване на съсирека от засегнатата артерия чрез балонен катетър (тромбектомия)
• Байпас на артерията (артериален байпас)- създаване на обходен път на кръвоснабдяване
• Отваряне на лумена на артерията (ангиопластика) със или без имплантиране на  стент

Каква е прогнозата след преживян инцидент на остра артериална непроходимост?

Възстановяването на пациента след преживян подобен тромботичен инцидент, зависи от местоположението на съсирека и времетраенето на липсващо кръвоснабдяване. Остро настъпилата артериална непроходимост може да бъде много сериозна, ако не се лекува своевременно. Засегнатата област може да бъде трайно увредена, а ампутация  на крайник се налага при 1 на 4 случая. Артериалната емболия може да се появи отново дори след успешно лечение.

Стенози на мезентериални и бъбречни артерии (висцерални съдове)

Какво е висцерална артериална болест (бъбречно-мезентериално заболяване)?

Бъбречно мезентериално заболяване е състояние, причинено от стенотични промени на висцералните артерии. При процеса на атеросклероза в стената им се натрупват субстанции (главно съдържащи холестерол), образуващи „плака“, която стеснява диаметъра им. Основни рискови фактори благоприятстващи този процес са заболявания като дислипидемия, диабет и артериална хипертония. Плаката се състои от холестерол, калций и фиброзна тъкан, която постепенно втвърдява и стеснява артериите. Образуването на плаки в бъбречните артерии ще ограничи притока на кръв към бъбреците, което ще наруши функцията им. Това са органи, които отстраняват телесните отпадъци под формата на урина и регулират кръвното налягане чрез секретиране на специален хормон (ренин).

Стенозата на бъбречната артерия се развива бавно и може да няма никакви симптоми. Първият признак за стеноза на бъбречната артерия, е неконтролирана хипертония дори при употреба на оптимални дози на антихипертензивни лекарства. Други признаци са намалената бъбречна функция, застойна сърдечна недостатъчност или намаляване на обема на  засегнатия бъбрек. В напредналите фази на заболяването се стига до усложнения като бъбречна недостатъчност и тежка хипертония.

Как се диагностицира това заболяване?

Правят се кръвни тестове и тестове за бъбречна функция, както и диагностични тестове като дуплексно ултразвуково сканиране, компютърна томография и ангиография, които откриват точното местоположение на стеснението.

Вашият лекар ще Ви предпише лекарства за контролиране на кръвното налягане като диуретици, бета-блокери, блокери на калциевите канали и инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE).

Какво е мезентериална исхемия и на какво се дължи?

Мезентериалната исхемия е състояние, което се наблюдава, когато стеснени или блокирани артерии ограничават притока на кръв към тънките черва. Намаленият кръвен поток може трайно да увреди функцията и структурата на тънките черва. Всички ваши клетки, тъкани и органи се нуждаят от постоянно снабдяване с кръв и кислород. Без тази доставка те започват да загиват. Това, което прави мезентериалната исхемия толкова опасна е, че засяга червата, които съдържат трилиони бактерии. Обикновено тези бактерии са полезни за вас и ви помагат да смилате храната, която ядете. Но когато функцията на червата е увредена, тези бактерии мигрират и причиняват опасни инфекции. Това може да доведе до сепсис, животозастрашаващо състояние, което се случва, като мощна реакция на имунната ви система към инфекцията, но в крайна сметка уврежда и тялото Ви.

Внезапната загуба на приток на кръв към тънките черва се нарича остра мезентериална исхемия. Острият тип често се причинява от кръвен съсирек и изисква незабавно лечение, като оперативно премахване на съсирека и възстановяване на кръвоснабдяването.

Мезентериалната исхемия, която се развива с течение на времето, се нарича хронична мезентериална исхемия. Хроничният тип обикновено се причинява от натрупване на мастни (атеросклеротични) отлагания в стените на артериите. Хроничната мезентериална исхемия се лекува с отворена операция или процедура, наречена ангиопластика и стентиране. Хроничната мезентериална исхемия води до тежка загуба на тегло и недохранване. Тя може да прерасне в остра, ако не се лекува навреме.

Симптоми

Остра мезентериална исхемия

Симптомите на острата форма на мезентериална исхемия включват:

• Внезапна, силна болка в корема.
• Спешна нужда от изхождане.
• Треска.
• Гадене и повръщане.

Хронична мезентериална исхемия

Симптомите на хроничната форма на мезентериална исхемия включват:

• Болка в корема, която започва около 30 минути след хранене.
• Болка, която се влошава за един час след нахранване.
• Болка, която изчезва в рамките на 1 до 3 часа.

Кога трябва да посетя лекар?

Ако имате силна, внезапна болка в корема, която продължава, потърсете спешна медицинска помощ. Ако изпитвате болка в корема след хранене, уговорете час при вашия личен лекар, който би могъл да Ви насочи за консултация със съдов хирург.

Колко често срещано е това състояние?

Мезентериалната исхемия е рядко срещано заболяване. Приблизителният брой случаи е 1 до 2 на всеки 1000 нуждаещи се от хоспитализация.

Какви са причините при различните форми на мезентериална исхемия?

Причини

Както острата, така и хроничната мезентериална исхемия се причиняват от намаляване на притока на кръв към тънките черва. Острата мезентериална исхемия най-често се причинява от кръвен съсирек в горната мезентериална артерия. Кръвният съсирек често произхожда от сърцето. Хроничната форма най-често се причинява от натрупване на мастни атеросклеротични отлагания, наречени плаки, които стесняват артериите, кръвоснабдяващи червата.

Какви са рисковите фактори при различните форми на мезентериална исхемия?

Рискови фактори

Най-честите рискови фактори за остра мезентериална исхемия включват:

• Предсърдно мъждене — неправилен и често много бърз сърдечен ритъм.
• Застойна сърдечна недостатъчност — състояние, при което сърдечният мускул не изпомпва кръвта както трябва.
• Скорошна съдова операция или друга голяма хирургична интервенция.
• Състояния свързани със свръх съсирваемост на кръвта

Най-честите рискови фактори за хронична мезентериална исхемия включват:

• Диабет тип 2.
• Високи нива на холестерол.
• Високо кръвно налягане.
• Друга форма на артериална болест.
• Тютюнопушене.
• Затлъстяване.
• Напреднала възраст.

Какви последствия би имало за здравето ми нелекуването на това състояние?

Усложнения

Ако не се лекува своевременно, острата мезентериална исхемия може да доведе до:

• Необратимо увреждане на червата. Липсата на достатъчно приток на кръв към червата може да доведе до смърт на части от червата.
• Сепсис. Това е потенциално животозастрашаващо състояние, което се причинява от опита на тялото да се бори с инфекцията, като освобождава химични молекули в кръвта. При сепсис тялото реагира прекомерно на тези молекули, предизвиквайки промени, които могат да доведат до полиорганна недостатъчност.
• Смърт. И двете гореспоменати усложнения могат да доведат до смърт.

Хората с хронична мезентериална исхемия могат да развият:

• Страх от хранене. Това се случва поради болката, която пациента изпитва след прием на храна..
• Загуба на тегло. Това може да се случи в резултат на страха от хранене, както и от недостатъчния прием на хранителни вещества.
• Остра върху хронична мезентериална исхемия. Симптомите на хронична мезентериална исхемия могат да се влошат, което да доведе до остра форма на състоянието.

Какво лечение предлага съдовата хирургия в НКБ за това заболяване?

Двете процедури, използвани за лечение на стесняване на бъбречните артерии, са балонна ангиопластика и стентиране.

Балонна ангиопластика – При тази техника вашият хирург въвежда тънка тръбичка (катетър), която преминава през кръвоносните съдове в бъбречните артерии. Катетърът носи малък балон, който преминава през стеснената артерия. Балонът се надува, което притиска плаката в стената на артерията, разширявайки вътрешния й диаметър, а това води до увеличаване на кръвния поток.

Стентиране – Извършва се по време или след балонна ангиопластика. Стентът е изкуствено устройство, тръбичка с подобна на мрежа структура, която е направена от неръждаема стомана и има способността да се разширява вътре в запушената артерия. Стентовете се монтират върху тясна тръба (катетър), която служи за доставянето им в правилния артериален сегмент.

Хирургично лечение – Байпасът на мезентериалната артерия е хирургична процедура, която създава алтернативен път (байпас) за преминаване на кръвта от аортата (най-голямата артерия на тялото) към мезентериалната артерия (артерия, която доставя кръв към червата). Байпасът се прави от вена или от изкуствен материал и се закрепва над и под запушената зона. След като байпасът е конструиран, кръвообращението в червата се възстановява

Конструиране на артерио-венозна фистула за хемодиализа

Хемодиализата е животоподдържащо лечение за хора с нефункциониращи бъбреци. Диализната машина филтрира токсините от кръвта при пациенти с краен стадий на бъбречно заболяване. За да се проведе диализно лечение, пациентът трябва да има достъп до голям съд, чрез който се пренася кръвта на пациента до апарата. Достъпът може да бъде чрез временен или постоянен катетър, или чрез хирургично създадена артерио-венозна фистула, обикновено в ръката или китката. Процедурата се извършва от съдов хирург.

Какво е артерио-венозна (AV) фистула?

AV фистула е връзка, създадена между артерия и вена. По-високото артериално налягане се пренасочва във венозната система, увеличавайки обема и дебита на съда. Това позволява на диализния апарат да филтрира и пречисти кръвта на пациента за оптимално време.

Как се създава AV фистула?

Първата стъпка в създаването на AV фистула е оценката на вашите вени и артерии. Съдовият специалист ще извърши физикален преглед на ръцете ви и ще използва неинвазивни изследвания като ултразвук за „картографиране на съдове“, за да определи размера и дълбочината на съдовете.

Съдовият хирург ще приложи локална анестезия на избраното място и ще направи малък разрез за достъп до артерията и вената. Хирургът създава връзка между артерията и вената, която кара кръвта да тече от артерията във вената. Това увеличава кръвния поток през вената, което води до разширяване и удебеляване на стените й. След създаването на AV фистулата ще са необходими няколко седмици до месец или повече, за да „узрее“ и да стане готова за хемодиализни процедури.

Как се използва AV фистула по време на диализа?

AV фистулата е връзката между пациента и диализната машина. Медицинска сестра започва диализното лечение, като въвежда две игли в фистулата. През първата игла кръвта се извлича и преминава към машината, където се филтрира, а през втората филтрираната кръв се връща безопасно в тялото на пациента. Всяка диализна сесия трае 3-4 часа и обикновено се провежда три пъти седмично.

Какви са предимствата на AV фистулата?

• Остава функционална по-дълго от другите форми на съдов достъп за хемодиализа
• Обикновено няма синтетичен материал, имплантиран в тялото Ви
• Осигурява необходимия кръвен поток, необходим за ефективна диализа, което може да помогне за намаляване на времето за лечение
• Нисък риск от инфекция
• По-малко податлива на съсирване в сравнение с другите опции за достъп до диализа

Как трябва да се грижа за моята фистула?

AV фистулата е важна за осигуряване на оптимална диализа и трябва да се полагат внимателни грижи. Ето някои съвети:

1. Поддържайте фистулата чиста: Мийте ръката със сапун и вода всеки ден и преди диализа, за да предотвратите инфекции.
2. Проверявайте фистулата ежедневно: Проверявайте за пулс или вибрация (трил) във фистулата. Медицинската сестра ще ви покаже как. Ако не усещате трил, свържете се с вашия лекар или диализен център веднага.
3. Предотвратете възпрепятстване на кръвотока:

– Не измервайте кръвно налягане на ръката с фистулата.

– Не носете тесни дрехи или бижута на тази ръка.

4. Избягвайте тежки натоварвания:Не носете тежки предмети и не спете върху ръката с фистулата.
5. Вземане на кръв: Не позволявайте вземане на кръв от ръката с фистулата, освен ако не е много трудно да се вземе от друга вена. В такъв случай, опитен специалист може да вземе кръв от зряла фистула.
6. Избягвайте използването на фистулата за други цели: Не позволявайте канюлиране на фистулата за прилагане на лекарства или интравенозни течности.

Тези грижи ще помогнат да поддържате фистулата си в добро състояние и да осигурите ефективна диализа.

Имплатиране на постоянен венозен източник (Port-a-Cath)

Какво представлява постоянният венозен източник?

Порт-катетърът, известен още като порт-а-кат, е малко устройство за централен венозен достъп, имплантирано под кожата. То е необходимо за пациенти, които се нуждаят от чест достъп до кръвообращението за въвеждане на медикаменти и изглежда като малка подутина под кожата.

Порт-катетърът се състои от две части:

1. Катетър: Мека, тънка пластмасова тръбичка, която е разположена подкожно и достига до голяма вена малко над сърцето.
2. Порт: Дисковидна камера, свързана с катетъра и имплантирана под кожата в областта на гърдите.

За какво се използва порт-катетърът?

Порт-катетърът се използва за дългосрочно венозно приложение на медикаменти. Той намалява дискомфорта при вземане на кръв за изследвания, като избягва многократните убождания. Порт-а-кат е препоръчителен за пациенти на химиотерапия или други продължителни интравенозни инфузии. Той може да остане имплантиран за дълъг период и използван през целия период на лечение.

Има ли рискове при поставяне на постоянен венозен източник?

Поставянето на порт-а-кат носи своите рискове но сериозните усложнения, са много редки.

1. Белези: Два малки белега на местата на поставяне.
2. Синини: Често срещани и обикновено отшумяват няколко дни след процедурата.
3. Инфекция: Въпреки че процедурата се извършва в стерилна среда, може да възникне локална или системна инфекция. Лечението е с антибиотици, но в редки случаи може да се наложи премахване на катетъра
4. Тромбоза: Може да се образува кръвен съсирек на върха на катетъра, компрометирайки неговата функция.
5. Пневмоторакс (пункция на белия дроб): Много рядко усложнение, което се случва при един на всеки 1000 пациенти и обикновено е безсимптомно.
6. Артериална пункция: Изключително рядко (по-малко от 1 на 1000 пациенти). Ако артерията бъде пунктирана, се прилага директен натиск върху мястото за няколко минути.

Как да се подготвя за процедурата?

Преди процедурата ще Ви бъде взета кръв за изследвания. Ако приемате лекарства, които разреждат кръвта, като антиагреганти (например аспирин или клопидогрел) или антикоагуланти (например синтром, ксарелто, еликвис), моля, уведомете Вашия лекар, възможно е да се наложи да ги спрете временно преди процедурата.

При повечето пациенти процедурата се извършва под локална анестезия, но в някои случаи се наложи обща анестезия или седация.

Как се поставя порт-а-кат?

Мястото за поставяне на катетъра се почиства с антисептичен разтвор и се покрива със стерилен чаршаф. Лекарят ще инжектира локална упойка в областта. Ще се направят два разреза на кожата. Катетърът се вкарва във вената през един от разрезите, а портът се поставя в създаденото пространство под кожата и свързва с катетъра. Позицията на катетъра и порта се проверява с рентгенова снимка. Ако всичко е наред, разрезите се зашиват и се поставя превръзка.

Кога може да се използва катетърът?

Порт-катетърът може да се използва веднага след поставянето. Ако следващата ви интравенозна терапия е в рамките на 3-5 дни, уведомете лекаря си. Преди употреба кожата се почиства с антисептичен разтвор. Специална игла се прокарва през кожата в порта, за да се приложи лечението. Медикаментът преминава през катетъра и се влива в кръвообращението.

Грижа за порт-а-кат

Порт-катетърът изисква минимални грижи след зарастването на кожния разрез, което отнема около 14 дни. Обичайно катетърът не се вижда, но може да се усети като малка подутина под кожата. Можете да взимате душ, вана или да плувате. Порт-катетърът се нуждае от промиване веднъж на всеки четири седмици, когато не се използва. Ако провеждате лечение по-често, катетърът ще бъде промиван по време на процедурите.

Как ще разбера ако нещо не е наред с моя Port-a-Cath?

Ако имате температура, втрисане или неразположение, незабавно уведомете Вашия лекар, тъй като това може да е ранен признак на инфекция. Също така информирайте лекаря, ако изпитвате болка, зачервяване или подуване в областта на порт-катетъра, ръката, гърдите, шията или рамото.

Венозни Заболявания

Дълбока Венозна тромбоза

Какво е дълбока венозна тромбоза или „ДВТ“?

Дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) е състояние, при което се образува тромб (съсирек) в .дълбоките вени на крайниците, водещо до частично или пълно запушване. Най-често се засягат долните крайници.

Типове ДВТ на долните крайници:

1. Илио-феморална ДВТ: Засяга илиачната вена (в малкия таз) и феморалната вена (в бедрото).Тази форма се характеризира с най-тежки симптоми и най-висок риск от усложнения.
2. Феморо-поплитеална ДВТ: Засяга феморалната вена (бедрото) и поплитеалната вена (зад коляното).
3. Тибиална ДВТ: Засяга по-малките дълбоки вени в долната част на крака (под коляното). Тази форма е с най-малък риск от усложнения

От какво се причинява дълбока венозна тромбоза?

Основната причина за ДВТ е продължителната намалена подвижност, често съчетана с подлежащо венозно заболяване. Чести провокиращи фактори включват:

– Пътуване със самолет: Рискът от ДВТ нараства с продължителността на полета.

– Пътуване или работа в тесни седалки.

– Големи оперативни интервенции, особено ортопедични.

– Дълги периоди на обездвижване, като при дълги пътувания с кола или влак.

– Дългосрочен болничен или домашен постелен режим поради други заболявания.

Други рискови фактори за ДВТ:

– Възраст над 40 години

-Затлъстяване

– Бременност

– Онкологични заболявания

– Хормонална терапия (заместителна терапия или орални контрацептиви)

– Тежка дехидратация

– Тромбофилии (генетични заболявания на кръвта, водещи до коагулационни проблеми)

– Синдром на May-Thurner (анатомична вариация, честа причина за илиофеморална флеботромбоза на ляв долен крайник)

Какви са признаците/симптомите на дълбока венозна тромбоза?

При много пациенти ДВТ протича асимптоматично или с минимални симптоми, което затруднява разпознаването на състоянието.

Основните симптоми на симптоматична ДВТ са:

– Болка и оток (подуване) на засегнатия крак, най-силно изразени в прасеца.

– Промяна в цвета и чувствителността на крайника.

Тежестта на симптомите може да варира и често е трудно за пациентите да ги разграничат от други заболявания. Много други състояния могат да причинят подобни симптоми. При трима от четирима пациенти с гореспоменатите симптоми, нямат ДВТ.

Как ще се отрази дълбоката венозна тромбоза на здравето ми?

ДВТ често е резултат от съществуващо съдово заболяване или други състояния и се утежнява от фактори като пътуване със самолет, неподвижност, операции или продължителен постелен режим. При диагностициране на ДВТ може да се наложат допълнителни изследвания за изясняване на причината.

Последици от ДВТ:

1. При много пациенти съсирекът се абсорбира от тялото след проведеното лечение, но клапите във вените остават увредени. Това води до повишено венозно налягане и може да предизвика:

– Хронична венозна недостатъчност

– Разширени вени

– Хронични язви (постфлебитен синдром)

2. Ако съсирекът не се реабсорбира, част от него може да се откъсне и да доведе до белодробна емболия.
3. В най-тежките случаи ДВТ може да засегне всички дълбоки и повърхностни вени, увреждайки критично дренажа и водейки до венозна гангрена. Това животозастрашаващо състояние често е свързано с онкологични заболявания или хемостазни нарушения.

Мисля, че имам дълбока венозна тромбоза – какво да правя?

Необходимо е незабавно да посетите спешното отделение, ако почувствате болка в гърдите, особено при дълбоко вдишване, задух, необяснима кашлица (понякога изкашляне на кръв), необяснимо учестяване или удари на сърцето, припадък/загуба на съзнание, болка в ръцете или загуба на телесен контрол. Тези тежки симптоми могат да са показателни за животозастрашаващ инсулт, инфаркт или белодробна емболия.

Ако изпитвате симптоми на ДВТ, като подуване на единия или двата крака, промяна в цвета или болка, незабавно посетете спешното отделение. Помислете за скорошни дълги пътувания, неподвижност, операции, употреба на хормони и лекарства, заседнал начин на живот или други свързани съдови заболявания и съобщете за тях на съдовия специалист.

Спешни симптоми: Ако почувствате някои от следните тежки симптоми, незабавно посетете спешното отделение:

– Болка в гърдите, особено при дълбоко вдишване

– Задух

– Необяснима кашлица (понякога с изкашляне на кръв)

– Учестено или неправилно сърцебиене

– Припадък или загуба на съзнание

– Болка в ръцете или загуба на телесен контрол

Тези симптоми могат да показват животозастрашаващи състояния като инсулт, инфаркт или белодробна емболия.

Как се поставя диагнозата ДВТ?

При съмнение за ДВТ, спешно потърсете консултация със съдов специалист. Той ще проведе обстоен преглед, включващ въпроси за вашите симптоми и физически преглед. При висок риск от ДВТ могат да се проведат следните изследвания:

– Кръвен тест за Д-димер: Повечето пациенти с тежка ДВТ имат повишени нива на Д-димер. Този тест често помага за изключване на белодробна емболия (БТЕ).

– Цветно кодирано дуплекс скениране (ЦКДС): Неинвазивен тест, използващ звукови вълни за създаване на картина на кръвотока във вените. Това е стандартният тест за диагностициране на ДВТ. По време на изследването, съдовият специалист премества малко ръчно устройство (сонда) върху кожата в изследваната област.

Какво може да очаквам като лечение след поставяне на диагнозата ДВТ?

Лечението на дълбока венозна тромбоза (ДВТ) включва механични и фармакологични методи.

Механични методи:

– Еластокомпресивна терапия: Включва използването на дълги компресионни чорапи, които намаляват отока и болката. Те се подбират по мярка и се изписват от съдов специалист. За лечение на ДВТ и профилактика на белодробна емболия (БТЕ) се използва втори клас компресия (23-32 mm Hg).

Фармакологични методи:

– Антикоагуланти: Медикаменти за разреждане на кръвта, които предотвратяват увеличаването на съществуващите и образуването на нови тромби. Те могат да се приемат през устата, интравенозно или подкожно. Лекарят ще избере подходящия медикамент след оценка на риска от кървене и рецидив. Продължителността на лечението може да варира от три месеца до дългосрочна профилактика.

– Венотонична терапия: Увеличава устойчивостта на малките кръвоносни съдове, повишава тонуса на вените и осигурява нормална циркулация.

– Тромболиза: Лечение за големи ДВТ, при което ензими разтварят съсирека. Те се въвеждат във вената близо до ДВТ чрез катетър. Тромболизата носи риск от кървене в други органи, но това се случва рядко.

Спазването на препоръките и редовното наблюдение от съдов специалист са от съществено значение за успешното лечение на ДВТ.

Хронична Венозна Болест (ХВБ)- Варикозни (разширени) вени

Какво представляват разширените вени?

Варикозата, известна като разширени вени, включва различни по размер подкожни вени – от малки метличковидни и паякообразни вени до големи разширени венозни съдове, кожни промени и венозни рани. Разширените вени, близо до повърхността на кожата, са повдигнати, тъмни и изпъкнали, вариращи по размер от 2-3 мм до 2-3 см.

Вените стават разширени, когато вътрешните им клапи спрат да функционират правилно. Здравите клапи се отварят и затварят ритмично, подпомагайки еднопосочното движение на кръвта към сърцето. Когато клапите не се затварят правилно, кръвта се връща назад (рефлукс) и се задържа в по-нискостоящите сегменти. Това води до повишено налягане във венозната система, причинявайки отпускане на стените на вените и поява на разширени и извити вени.

Какво причинява разширените вени?

Разширените вени са по-чести при жените, отколкото при мъжете и са до голяма степен наследствено обусловени поради фактори свързани със стабилността на съединителната тъкан.

Други фактори за поява на варикозни вени са:

• Бременност
• Затлъстяване
• Обездвижване
• Менопауза
• Напреднала възраст
• Продължително стоене прав
• Минала история за преживяна дълбока венозна тромбоза
• Венозни и артериовенозни малформации

Варикозните промени най-често засягат вените в долните крайници, където венозното налягане е най-високо поради изправеното положение на тялото. Повърхностна варикоза често се наблюдава в областта на слабините и гениталиите.

Разширените вени могат да се влошат при:

– Усилени упражнения

– Дълги периоди на стоене

– Продължително пътуване в статична поза

– По време и след бременност

Рецидивът на разширените вени е често срещан, дори след лечение.

Какви са симптомите на разширените вени?

• Болка – слаба до умерена по интензитет, чувство за тежест в краката (често по-изразени през нощта и след физически усилия или тренировка).
• Поява на метличковидни вени (телеангиектазии) червено или лилаво оцветени мрежи в кожата на засегнатия крак.
• Оток около глезена.
• Кафеникаво-синкаво и лъскаво оцветяване на кожата в близост до засегнатите вени най-често в областта на глезена, по вътрешната му повърхност.
• Зачервяване, сухота и сърбеж на участъци от кожата, известни като венозна екзема.
• Мускулни спазми, особено при внезапно движение, като например изправяне.
• Леки наранявания в областта на варикозните вени може да доведе до обилно и плашещо кървене и формиране на раничка, която заздравява много трудно.
• При някои хора кожата над глезена може да се втвърди и да стане неподвижна (липодерматосклероза), поради уплътнение на подлежащата мастна тъкан.
• Синдромът на неспокойните крака е често срещан клиничен синдром при пациенти с разширени вени и хронична венозна недостатъчност.
• В областта на глезените могат да се появят светли белезникави петна, подобни на белези. Това е известно като бяла атрофия на кожата (atrophie blanche)

Как разширените вени ще повлияят на здравето ми?

Разширените вени не са само естетичен проблем; те могат да повлияят негативно на здравето ви, причинявайки болка в краката, оток, кожни промени и влошаване на качеството на живот. Разширените вени са опосредствяващ фактор за развитието на по-сериозни състояния и усложнения като:

• Целулит – бактериална инфекция на кожата
• Повърхностна венозна тромбоза (варикофлебит/тромбофлебит) – тромб в повърхностната венозна система
• Дълбока венозна тромбоза (ДВТ) – тромбоза на дълбоката венозна система , която може допълнително да се усложни с миграция на кръвен съсирек към белия дроб с потенциално фатален изход.
• Незарастващи големи по-площ рани – венозни язви.

Какви са стадиите на развитие на разширените вени?

В резултат на повишеното венозно налягане, разширените вени и симтоматиката прогресират от липса на симптоми до паякообразни вени, разширени вени, оток на краката. По-нататъшното развитие води до клинично значими промени, засягащи кожата като пигментация, екзема и накрая до поява на язва. Прогресията може да бъде спряна с навремена съдова оценка и адекватно лечение.

Мисля, че имам разширени вени – какво да правя?

Обърнете се към личния си лекар – Вашият лекар ще Ви насочи за ултразвуково доплерово изследване на вените при съдов хирург или ангиолог. То ще помогне на съдовия специалист да идентифицира основната причина за вашите оплаквания и да  планира какво лечение е най-подходящо за Вас.

Какви биха били последствията ако не лекувам разширените си вени?

Ако имате разширена вена, която е много малка и не причинява болка, може да се приложат консервативни мерки, без състоянието Ви да се влошава. Умерената и тежката форма на варикоза могат да доведат до сериозни усложнения, поради влошената циркулация на засегнатия крайник. В този случай навременното лечение може да премахне симптомите Ви.

Ако не се лекува ХВБ,води до следните основни усложнения:

• Хронична болка, тежест или чувствителност.
• Невъзможност за ходене или стоене за дълги периоди от време.
• Кожни заболявания /дерматит
• Венозни язви – кожни язви, особено близо до глезена.
• Развитие на карцином или сарком (рак на кожата) – при дългогодишни венозни язви.
• Тежко кървене от лека кожна травма
• Кръвни съсиреци – те често са изолирани в повърхностните вени, но могат да се разпространят в дълбоки вени, превръщайки се в по-сериозен медицински проблем.
• Остра мастна некроза – при пациенти с наднормено тегло и разширени вени. Жените са по-често засегнати от мъжете.

Ако сте развили разширени вени, препоръчително е да проучите възможностите за навременно лечение.

Какви възможности за лечение предлага клиниката по съдова хирургия за разширени вени?

Съдовата хирургия на НКБ предлага консервативни, минимално инвазивни или хирургични възможности за лечение.

Консервативните мерки включват:

• Носенето на компресионни чорапи
• Повдигане на краката
• Леки физически упражнения
• Оптимизиране на теглото

Минимално инвазивните лечения включват:

• Склеротерапия – инжектиране на разтвор във вената, който цели слепване на стените и
• Ултразвукова склеротерапия с пяна – инжектиране на склерозиращ разтвор под формата на пяна във вената
• Флебектомия – отстраняване на повърхностна разширена вена чрез малки разреза на крака.
• VenaSeal – затваряне на вената с медицинско лепило чрез катетър.
• Термична аблация – премахване на повърхностни вени на бедрото и/или задната част на прасеца, с помощта на висока температура, чрез:
• Ендовенозна лазерна терапия (EVLА) – поставяне на лазерно влакно във вената.
• Радиочестотна аблация (RFА) – радиочестотно нагрят катетър във вената.

Хирургичните лечения включват:

• стрипинг – класическа операция за премахване на разширени вени

Хирургичните лечения се извършват под местна и/или обща анестезия.

Тазов конгестивен синдром (Pelvic congestion syndrome – PCS)

Какво е синдром на тазова конгестия?

Над една трета от жените ще изпитат хронична болка в таза през живота си. Хроничната болка в таза, продължаваща повече от шест месеца, може да бъде причинена от рефлукс или запушване/тромбоза на гонадалните, глутеалните или параутеринните вени, наричана синдром на тазова конгестия (PCS). Това състояние възниква, когато клапите във вените не функционират правилно, което води до рефлукс, повишено венозно налягане и развитие на тазова варикоза. Тези разширени и извити вени са по-чести вляво и при жени, които са имали многоплодна бременност.

Диагностицирането и лечението на PCS изисква мултидисциплинарен екип. След физикален преглед, цитонамазка и рутинни лабораторни кръвни изследвания, може да се наложат допълнителни образни изследвания като доплер-ехография, компютър-томография с контраст или ядрено-магнитен резонанс, за да се изключат други тазови патологии.

PCS се характеризира с хронична болка в таза, която се влошава при продължително седене или стоене и се облекчава в легнало положение. Симптомите са по-изразени по време на менструация.

Колко често срещан е синдромът на тазова конгестия?

Изчислено е, че приблизително 30% от пациентите с хронична тазова болка страдат от синдром на тазова конгестия като единствена причина, а допълнителни 15 процента имат синдром на тазова конгестия в комбинация с поне една допълнителна причина за тазова болка.

Как се лекува Синдромът на тазова конгестия?

Хроничната болка ниско в корема, дължаща се на варици на яйчниците и таза (вътретазови разширени вени), се лекува с нехирургични, минимално инвазивни, транскатетърни техники. Процедурата се извършва под лека седация и пациентът обикновено е буден. Не е необходима обща анестезия. Процедурата обикновено отнема по-малко от един час.

Как да се подготвя за процедурата?

Преди процедурата ще ви бъдат направени кръвни изследвания, за да се оцени функцията на бъбреците и системата на кръвосъсирване. Информирайте вашия лекар за всички лекарства, които приемате, включително билкови добавки, както и за всички алергии, особено към анестезия или контрастни вещества. Винаги уведомявайте лекаря си, ако сте или може да сте бременна.

Как се извършва процедурата ?

Диагнозата овариални варици се потвърждава чрез поставяне на малък катетър през голямата вена в слабините. Ако се открият варици, те могат да бъдат лекувани незабавно. Кръвотокът в разширените овариални и тазови вени се блокира чрез използването на импланти за обструкцията им и/или склерозираща пяна.

Какъв е възстановителният период?

Пациентът може да се нуждае от леки обезболяващи лекарства за облекчаване на дискомфорта след процедурата. Повечето жени възобновяват нормалното си ниво на активност след няколко дни.

Колко ефективна е емболизацията на овариална вена и какви са рисковете?

Емболизацията на овариалните вени и лечението на тазови варици са много ефективни процедури. Средно 85-95% от пациентите изпитват значително или пълно облекчаване на симптомите още през първите няколко дни след процедурата. Симптомите могат да се появят отново при 5-8% от пациентите, обикновено поради допълнителни тазови варици, които могат да бъдат лекувани с втора процедура.

Какви са възможните усложенния при лечението на тазов конгестивен синдром?

Някои пациенти (<5%) могат да съобщят за повишена температура или дискомфорт в хълбоците. Хематомът на мястото на венепункция и миграцията на койловете са много редки усложнения.

Повърхностен тромбофлебит

Какво е повърхностен тромбофлебит?

Повърхностният тромбофлебит е състояние при което се образува кръвен съсирек (тромб), във вените под кожата (повърхностни вени). Най-често се наблюдава в ръцете или краката и причинява възпаление, болка, зачервяване и локален оток. Лечението обикновено е консервативно с нестероидни противовъзпалителни лекарства и венотонични медикаменти.

Кого засяга повърхностният тромбофлебит?

Всеки може да получи повърхностен тромбофлебит. Състоянието е по-вероятно да се появи при хора, които:

• Са на възраст над 60 години.
• Бременни жени или наскоро родили.
• Наскоро претърпяна операция.
• При наличие на карцином, сърдечна или дихателна недостатъчност.
• Наднормено тегло.
• При разширени вени или венозно заболяване.
• Тютюнопушене.

Колко често се среща повърхностният тромбофлебит?

Точния брой на случаите на повърхностен тромбофлебит е неизвестен. Състоянието е по-често срещано при жени, особено тези над 60-годишна възраст.

Каква е разликата между повърхностен тромбофлебит и дълбока венозна тромбоза (ДВТ)?

Основните разлики между повърхностния тромбофлебит и ДВТ са местоположението на кръвните съсиреци и колко опасно е състоянието. Вените са съдовете по които кръвта се връща обратно към сърцето. При дълбока венозна тромбоза (ДВТ), кръвни съсиреци се развиват в дълбоките вени на тялото (големи по диаметър съдове, които не се виждат през кожата). Кръвните съсиреци в дълбоките вени са опасни, защото могат да мигрират и да  стигнат до белите дробове където спират притока на кръв към този жизнено важен орган (това състояние се нарича белодробна емболия). Повърхностният тромбофлебит се появява в повърхностните вени, разположени под кожата. Обикновено това е по-малко опасно състояние от ДВТ.

Какви са симптомите на повърхностен тромбофлебит?

Ако имате повърхностен тромбофлебит, симптомите са локални т.е в близост до вената с формиран кръвен съсирек (тромб), включително:

• Болка.
• Зачервяване или промяна в цвета на кожата.
• Подуване (оток).
• Топла или гореща кожа.

Какво причинява повърхностен тромбофлебит?

Причината за развитие на повърхностен тромбофлебит не винаги е известна. Но може да развиете състоянието, ако сте имали някое от следните:

• Нараняване на областта.
• Интравенозен път (IV) във вената за вливане на лекарства или течности.

Как се поставя диагнозата за повърхностен тромбофлебит?

Лекарят Ви ще проведе преглед и Ултразвуково доплерово изследване с което ще се потвърди диагнозата.

Как се лекува повърхностния тромбофлебит?

Ако областта е подута или болезнена, вашият лекар ще Ви препоръча:

• Компрес върху мястото.
• Повдигане и покой на крайника.
• Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).
• Антикоагуланти лекарства за разреждане на кръвта
• Компресионни чорапи (ако кръвният съсирек е в крака Ви).

Повърхностния тромбофлебит обикновено се овладява напълно за няколко седмици.

Има ли усложнения на повърхностния тромбофлебит?

В някои случаи повърхностния тромбофлебит се усложнява с ДВТ. Ако имате състояние, с повишена съсирваемост на кръвта Ви, или анамнеза за ДВТ, може да Ви бъде препоръчан прием на антикоагулант, който е лекарство за разреждане на кръвта.

Как мога да намаля риска от повърхностен тромбофлебит?

Можете да намалите риска от поява на повърхностен тромбофлебит, като избягвате да седите неподвижно дълго време. Разхождайте се често и се опитайте да бъдете максимално активни, пийте достатъчно течности.

Как да разбера дали съм изложен на риск от повърхностен тромбофлебит?

Вашият риск от развитие на повърхностен тромбофлебит може да е по-висок, ако:

• Провеждате лечение за злокачествено заболяване.
• Имате състояние, което засяга вените Ви (като хронична венозна недостатъчност и разширени вени).
• Седите продължително или не сте достатъчно активни.
• Приемате противозачатъчни лекарства или хормонална терапия след менопаузата.