ПРАВА НА ПАЦИЕНТА

Правата на ПАЦИЕНТА из ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО

Съгласно Чл. 81. ал. 1 Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване.

Съгласно Чл. 81. ал. 2 Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:

  1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ;
  2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година;
  3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения;
  4. зачитане правата на пациента.

Съгласно Чл. 81. ал. 3 Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Съгласно чл.82 ал. 1 от Закона за здравето, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със:

  1. Медицинска помощ при спешни състояния;
  2. Профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването;
  3. Осигуряване на стационарна психиатрична помощ;
  4. Осигуряване на кръв и кръвни продукти;
  5. Трансплантация на органи, тъкани и клетки;
  6. Задължително лечение и / или задължителна изолация;
  7. Експертизи за степен на увреждания и трайна неработоспособност;
  8. Заплащане на лечения за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването;
  9. Медицински транспорт, по ред определен от министъра на здравеопазването;

Съгласно чл.82 ал.2 всеки български гражданин ползва:

  1. Ваксини за задължителни имунизации и реимунизации;
  2. Пълен обем от противоепидемични дейности;
  3. Достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни програми;

Съгласно чл.82 ал.3 Децата до 16 годишна възраст имат право на медицинска помощ, извън обхвата на Задължителното здравно осигуряване.

Съгласно чл.82 ал.4 децата настанени в лечебните заведения по чл. 5 ал. 1 от Закона на лечебните заведения имат право на безплатни медико – социални грижи.

Съгласно чл.82 ал.5 Дейностите по ал. 1, 2 , 3 и 4 се финансират от републиканския бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определен от наредба на министъра на здравеопазването.

Съгласно чл. 82а. Със средства от собствени приходи общините могат да подпомагат дейности по профилактика и лечение на социално слаби, безработни и други лица, които имат регистрация за постоянен адрес в съответната община.

Съгласно чл. 84. (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ.

Съгласно чл. 84. (2) Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон.

Съгласно Чл. 85.  На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването.

Съгласно Чл. 86. (1) Като пациент всеки има право на:

  1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;
  2. грижи от общността, в която живее;
  3. достъпна и качествена здравна помощ;
  4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;
  5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;
  6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен;
  7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;
  8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение;
  9. здравна профилактика и рехабилитация;
  10. сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му;
  11. достъп до модерни методи на лечение;
  12. предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно;
  13. достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние.

Съгласно Чл. 86. (2) При хоспитализация пациентът има право:

  1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация;
  2. да приема или да отказва посетители;
  3. да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;
  4. на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности;
  5. да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ.

 Съгласно Чл. 86. (3) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Съгласно Чл. 86а. (1) Към министъра на здравеопазването се създава Обществен съвет по правата на пациента.

Съгласно Чл. 86а. (2) Общественият съвет по правата на пациента включва седем представители на представителни организации за защита правата на пациентите по смисъла на чл. 86б, един представител от организация на хората с увреждане, който е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане, един представител на организация за хората с увреждане, който е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане, и по един представител на Министерството на здравеопазването, на Министерството на труда и социалната политика, на НЗОК, на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

Съгласно Чл. 86а. (3) Общественият съвет по правата на пациента е консултативен орган със следните функции:

  1. наблюдава и анализира всички дейности, свързани с правата на пациента;
  2. изготвя ежегоден доклад по въпросите на правата на пациента и го предоставя на министъра на здравеопазването;
  3. анализира прилагането на нормативната уредба в областта на правата на пациента и изготвя предложения за изменението и допълнението й, които предоставя на министъра на здравеопазването;
  4. обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на пациента.

Съгласно Чл. 86а. (4) Организацията и дейността на Обществения съвет по правата на пациента се уреждат с правилник, изготвен от Обществения съвет по правата на пациента и утвърден от министъра на здравеопазването.

Съгласно Чл. 86б. (1) Представителни организации за защита правата на пациентите са организации, които отговарят на следните условия:

  1. да имат за цел защита на правата и интересите на всички пациенти без оглед на конкретни заболявания, диагнози и страдания;
  2. да са регистрирани като сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
  3. да са национално представени, като имат създадени областни структури на територията на цялата страна.

Съгласно Чл. 86б. (2) В управителните органи на сдруженията по ал. 1 не могат да участват служители в държавни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, служители на НЗОК, изпълнители на медицинска помощ, членове на управителни и контролни органи на производители, вносители и търговци на лекарствени продукти, медицински изделия и медицинска апаратура.

Съгласно Чл. 86б. (3) Министерството на здравеопазването и другите държавни органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и НЗОК оказват съдействие на сдруженията за защита правата на пациентите. Сдруженията имат право да:

  1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на пациентите;
  2. информират компетентните органи за случаи, в които са нарушени правата на пациентите, изискват информация за извършените проверки, резултатите от тях и предприетите мерки.

Съгласно Чл. 86б. (4) Организациите по ал. 1 могат да участват чрез свои представители в работата на консултативни органи, комисии и работни групи към органите на Министерството на здравеопазването и НЗОК.

Съгласно Чл. 86в. (1) Организациите за защита правата на пациентите се признават за представителни по смисъла на чл. 86б, ал. 1 по тяхно искане от министъра на здравеопазването.

Съгласно Чл. 86в. (2) Признаването на организациите за защита правата на пациентите за представителни по ал. 1 се осъществява по ред и критерии, определени в наредба на министъра на здравеопазването.

Съгласно Чл. 86в. (3) Отказът на министъра на здравеопазването да признае за представителна организация за защита правата на пациентите може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно Чл. 86в. (4) На всеки три години след признаването им по реда на ал. 1 организациите за защита правата на пациентите установяват представителността си по ред, определен в наредбата по ал. 2.

Съгласно Чл. 86в. (5) Министърът на здравеопазването може да извършва проверки за съответствие с изискванията на чл. 86б, ал. 1 на всяка от представителните организации за защита правата на пациентите, като в зависимост от резултатите със заповед потвърждава или отнема нейната представителност. Проверките се извършват по ред, определен в наредбата по ал. 2.

Съгласно Чл. 86в. (6) Заповедта на министъра на здравеопазването за отнемане на представителността на организация за защита на правата на пациентите може да бъде обжалвана по реда на ал. 3.

Съгласно Чл. 87. (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента.

Съгласно Чл. 87. (2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.

Съгласно Чл. 87. (3) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Съгласно Чл. 87. (4) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.

Съгласно Чл. 87. (5) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция „Социално подпомагане“.

Съгласно Чл. 87. (6) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция „Социално подпомагане“.

Съгласно Чл. 87. (7) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3.

Съгласно Чл. 88. (1) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно:

  1. диагнозата и характера на заболяването;
  2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;
  3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;
  4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.

Съгласно Чл. 88. (2) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.

Съгласно Чл. 89. (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.

Съгласно Чл. 89. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и:

  1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие;
  2. е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква.

Съгласно Чл. 89. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия.

Съгласно Чл. 90. (1) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.

Съгласно Чл. 90. (2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето.

Съгласно Чл. 90. (3) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.

Съгласно Чл. 90. (4) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

Съгласно Чл. 90. (5) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес.

Съгласно Чл. 91. Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в случаи, определени със закон.

Съгласно Чл. 92. (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно:

  1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение;
  2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза;
  3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях;
  4. диагностичните и терапевтичните алтернативи;
  5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.

Съгласно Чл. 92. (2) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица.

Съгласно Чл. 92. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента.

Съгласно Чл. 92. (4) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него.

Съгласно Чл. 93. (1) Пациентът, съответно неговият родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или упълномощено от тях лице има право да подава жалби и сигнали до регионалната здравна инспекция при нарушаване на правата му по този закон или при спорове, свързани с медицинското обслужване.

Съгласно Чл. 93. (2) Регионалната здравна инспекция в 7-дневен срок прави служебна проверка по жалбата или сигнала.

Съгласно Чл. 93. (3) При констатиране на административно нарушение проверяващият служител на регионалната здравна инспекция съставя акт за установяване на административното нарушение, а директорът на регионалната здравна инспекция издава наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Съгласно Чл. 93. (4) При установяване на нарушения, наказуеми по реда на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и Закона за здравното осигуряване, регионалната здравна инспекция уведомява и изпраща жалбата на районните колегии на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз и на районната здравноосигурителна каса.

Съгласно Чл. 93. (5) В тридневен срок от приключване на проверката регионалната здравна инспекция уведомява пациента за резултатите от проверката и за предприетите действия.

Съгласно Чл. 95. (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи.

Съгласно Чл. 95. (2) Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея.

Съгласно Чл. 96. (1) Палиативните медицински грижи включват:

  1. медицинско наблюдение;
  2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта;
  3. морална подкрепа на пациента и неговите близки.

Съгласно Чл. 96. (2) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ и от хосписи.

Съгласно Чл. 96. (3) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

 

Из Закона за здравното осигуряване

Чл. 35. Задължително осигурените имат право:

  1. да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;
  2. да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК;
  3. на спешна помощ там, където попаднат;
  4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;
  5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;
  6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите;
  7. да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.

Чл. 36. (1) Задължително осигурените имат право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това от НЗОК.

Чл. 36. (2) Разрешение по ал. 1 се дава само за видовете медицинска помощ, която не се извършва в страната, по реда на чл. 78 и 79.