Аортата е най-големият кръвоносен съд в човешкото тяло. Тя започва от сърцето и достига до таза. По протежението на нейния ход се отделят артериите, захранващи всеки един орган на човешкото тяло с кръв. Аортата се засяга от заболявания (генетични, дегенеративни, инфекциозни и др.), които нарушават строежа на нейната стена и причиняват разширения или стеснения на нейния диаметъра. Разширяването на аортата над определени граници се нарича аневризма. Аневризмите нарушават нормалния поток на кръвта и в тях могат да се отбразуват съсиреци, които, ако се откъснат, могат да запушат разклонение на аортата и да прекъснат кръвоснабдяването на някой от органите. Преустановеният приток на кръв причинява отпадане функциите на различна част или дори на целия засегнат орган и в него се развива сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, чревен или бъбречен инфаркт, запушване на артериите към крайниците и т.н., все състояния, носещи сериозен риск за живота. За съжаление, опасностите за живота на пациентите, развили аневризма на аортата, не се изчерпват с развитието само на тези сериозни усложнения. Още по-сериозна угроза за това представлява огромният риск от нейното разкъсване, защото разширяването на аортния диаметър понижава нейната способност да издържа на голямото налягане, създавано от сърцето, изпомпващо кръв в нея. Разкъсването или руптурата на аортата причинява бързо изливане на кръвта в някоя от телесните кухини, последвано от почти сигурна смърт.
Аневризмите на аортата са най-чести в нейната коремна част, но не рядко засягат и сегментите, разположени в гръдния кош, като обикновенно ангажират само един от тях – възходящата аорта, аортната дъга или низходящата гръдна аорта. Изключително рядко аневризмите на гръдната аорта обхващат всички нейни сегменти и това състояние се нарича синдром на Мега-аорта. Оставена без лечение, Мега-аортата представлява изключително сериозен рисков фактор за руптура и смърт, реализирани в рамките на дни или дори часове след поставянето на диагнозата. Лечението на аортните аневризми е хирургично, чрез тяхното изрязване и замяна с подходяща съдова протеза. При някои подходящи пациенти лечението може да бъде извършено и без разрез (ендоваскуларно), чрез имплантиране под рентгенов контрол на специален стент, свързващ двата съседни на аневризмата здрави участъци на аортата, с което тя се изолира от кръвния ток.
Синдромът на Мега-аорта изисква доста по-разширена оперативна интервенция, която сама по себе си носи потенцал за значително увеличена оперативна смъртност. Успешното лечение на заболяването може да бъде гарантирано само в голям център със значителен опит, където специалисти от различни медицински дисциплини работят в тясна колаборация – образна диагностика, кардиология, кардиохирургия, съдова хирургия, анестезиология и реанимация.
Пациентът, за когото ще Ви разкажем, е мъж на 58 год. с оплаквания от повишено кръвно налягане, болки в гърдите и умора след умерени физически усилия. При прегледа от кардиолог в Националната кардиологична болница (НКБ), д-р Байчева установява значително увеличени размери на всички сегменти от гръдната аорта и умерена недостатъчност на аортната клапа. Диагнозата Мега-аортен синдром е поставена след извършването на образно изследване с последното поколение скенер на Клиниката по образна диагностика на болницата, извършено от доц. Светла Динева. Диаметърът на засегнатите сегменти надхвърля 8 см., а нормалният обикновено не надвишава 4 см. (Фиг.1)
Фигура 1.
Назначена е коронарна ангиография и аортография, при която д-р Ал. Александров не само потвърди диагнозата, но установи и стеснения на три от артериите, хранещи сърцето – коронарни артерии. След обсъждане, включващо специалисти по кардиология, инвазивна кардиология, съдова, кардиохирургия и анестезиология, и след съгласието на пациента беше приет план за лечение с двуетапна интервенция по време, на която да се замени цялата гръдна аорта.
Първият етап беше осъществен от екип на Клиниката по кардиохирургия на НКБ, с оператор доц. д-р Д. Кючуков. С разрез през гръдната кост те замениха със специална протеза два от засегнатите сегмента – възходящата аорта и дъгата на аортата. Допълнително се поправи и недостатъчността на аортната клапа, без да се налага нейната подмяна, и се извършиха три аорто-коронарни байпаса, за да се захранят участъците от сърдечния мускул, които бяха застрашени от инфаркт, поради стесненията на хранещите ги коронарни артерии. Основният проблем при този тип операции произтича от нуждата за подмяна на аортната дъга, тъй като от нея се отделят артериите, хранещи мозъка. Замяната изисква прекъсване на кръвотока към тялото и главата за значителен период от време, обикновенно над 20 мин., при условие, че способноста на мозъчните клетки да се запазят живи, без доставка на кръв, е в рамките само на три минути. Посредством охлаждане на тялото и селективно кръвоснабдяване само на съдовете към главата, и спряна сърдечна дейност, аортната дъга беше заменена успешно, а съдовете, хранещи мозъка, се реимплантираха към специалните разклонения на протезата. Накрая в аневризмално променената гръдна част на аортата беше оставен свободен край на протезата от аортната дъгата с дължина около 10 см., за която на втория етап да се имплантира стента, която ще я свърже със здравата коремна аорта. Тази процедура се нарича fresh elephant trunk. Пациентът беше изведен в реанимация, а на следващия ден в следоперативното отделение, от където без никакви проблеми седмица по-късно беше изписан за домашно лечение. (Фиг. 2)
Фигура 2.
След възстановяването от операцията, той беше приет отново, за да се осъществи и вторият етап от плана за лечение, а именно имплантацията на стент в низходящата гръдна аорта. Тази интервенция беше извършена „безкръвно“ от д-р Ал. Александров и доц. Н. Николов. Процедурата премина без никакви усложнения и само пет дни по-късно пациентът беше изписан вече напълно здрав. (Фиг.3)
Фигура 3.
Всяка подобна операция е уникална и успешното ѝ завършване изисква усилията на множество експерти с различни медицински специалности. Броят на подобните случаи в България е изключително малък, а успешното им приключване с пълно оздравяване е по силите само на големи центрове, разполагащи с доказани специалисти, умеещи да работят в екип. (Фиг.4)
Преди
След
Фигура 4.