
В Националната кардиологична болница всеки ден се пресичат десетки съдби, но това, което остава скрито за очите на пациентите, е пълната отдаденост на екипите за диагностициране и лечение. За д-р Цветина Димитрова – специализант последна година в отделението по Интензивна кардиология в НКБ, медицината не е просто избор на професия. Тя присъства в живота ѝ още от детството, но с времето семейната традиция се превръща в собствен, осъзнат избор.
Тя е трето поколение лекар в своето семейство. Майка ѝ и баба ѝ са офталмолози, а баща ѝ е специалист по вътрешни болести. От малка тича по коридорите на клиниките и израства с грижата за хората. Завършва с отличие през 2023 г. Медицинския университет в София, но когато идва време да се отдаде на професията и да избере специалност, тя поема по свой собствен път и решава да се посвети на човешкото сърце. Причината е динамиката, развитието и отговорността на спешната кардиология – мястото, където решенията се вземат за секунди и където професионализмът и хладнокръвието буквално връщат живота на пациента.
Още първите години от практиката ѝ я изправят пред ситуации, в които бързата реакция, клиничната преценка и координираните действия на екипа са от решаващо значение. По време на едно от дежурствата ѝ в спешното отделение постъпва 47-годишен мъж в критично състояние с обширен инфаркт и нестабилна хемодинамика. Последва изключително трудна и продължителна кардиопулмонална реанимация. В борбата се включват колегите от Интензивното отделение и реаниматори. Благодарение на светкавичната реакция и общите усилия пациентът е стабилизиран и подложен на спешна коронарография, а впоследствие е изписан в стабилно състояние. За д-р Димитрова този случай има и лично значение. Той е моментът, в който усеща, че кардиологията е не просто специалността, която е избрала, а професионалният път, по който иска да продължи. Преживяното остава спомен, който ще носи със себе си цял живот – като напомняне за отговорността на лекарската професия и за смисъла на всеки спасен човешки живот. Това е само един от многобройните примери за високото ниво на екипност, с което НКБ се гордее.
Д-р Димитрова бързо се сблъсква с натовареното ежедневие на специализанта – дълги и отговорни дежурства, спешни случаи и ситуации, които изискват бърза преценка и увереност при вземането на решения. Вместо като тежест тя приема тази работа като безценен опит, който ѝ отваря безброй прозорци към познанието. Като специалист тя е убедена, че за младото поколение лекари постоянното развитие е жизненоважна необходимост, без която е невъзможно да се практикува съвременна медицина. Кардиологията се променя с дни, технологиите напредват, а научните открития изискват задълбочени познания, които никога не трябва да спират. Обучението не приключва с дипломирането или вземането на специалност. То е доживотен ангажимент за непрекъснато надграждане на знанията, посещение на симпозиуми и следене на световните новости. Младият лекар трябва винаги да е на най-високо ниво, за да може всеки пациент в НКБ да получи най-модерното и прецизно лечение.
Днес работният ден на д-р Димитрова е разделен между тежките случаи в Интензивното отделение и инвазивната електрофизиология, където участва в процедурите за лечение на сърдечни аритмии. В това напрегнато ежедневие неин най-голям ментор и пример за професионализъм е началникът на Отделението по инвазивна електрофизиология проф. д-р Чавдар Шалганов, когото тя описва като изключителен специалист и човек.
Макар личният живот на младия лекар често да остава на заден план заради нощните смени, подкрепата на нейното семейство и партньор в живота ѝ дават нужните сили да продължава напред.
Като лекар, изправен лице в лице с кардиологичните усложнения, д-р Димитрова напомня, че отговорността за здравето на всеки един от нас започва преди болничния праг. Здравословното хранене, активният живот и отказът от вредни навици са най-добрата превенция и най-сигурният щит за сърцето. „В критичния момент ние, лекарите, правим всичко възможно, за да спасим живота на пациента. Но най-добрата грижа за сърцето започва много по-рано – с начина, по който живеем всеки ден“, завършва д-р Димитрова.
