Безкръвна смяна на сърдечна клапа спасява живот за по-малко от час, но лимитите по Здравна каса не стигат

Аортната стеноза е най-честото дегенеративно заболяване на клапния апарат при възрастните хора. Нелекувано, то води до фатален изход в рамките на по-малко от две години след появата на първите симптоми. Днес медицината предлага щадяща, безкръвна алтернатива на тежката отворена операция, която в България се покрива на 100% от НЗОК, но годишните квоти остават в пъти под реалните нужди.
„Процедурата вече е напълно стандартизирана и отнема под един час. Влиза се през артерията на крака с помощта на катетри и водачи, без да се отваря гръдният кош. Често не се налага дори пълна упойка – пациентът е само леко седиран и в пълно съзнание“, обяснява д-р Александър Александров, началник на Отделението по инвазивна кардиология към Националната кардиологична болница.
Какво представлява аортната стеноза и защо се появява? Аортната клапа се намира между сърцето и най-големия кръвоносен съд в тялото – аортата. Тя е подложена на най-голямо натоварване през целия живот, тъй като се отваря и затваря под изключително високо налягане. С напредването на възрастта платната ѝ се втвърдяват и по тях се натрупва калций. Това ограничава подвижността им и води до стеснение, стеноза на клапата.
Освен естественото износване с възрастта, съществуват и редица рискови фактори, които ускоряват процеса, сред които са високото кръвно налягане, високият холестерол и тютюнопушенето. При някои пациенти заболяването се проявява още на 50-60-годишна възраст. Причината е вродено състояние, наречено бикуспидия, при което клапата има две платна вместо стандартните три. Първите тревожни сигнали, които не бива да се пренебрегват, са задух, лесна умора, болка в гърдите – стенокардия при физическо усилие и припадъци.
Безкръвната процедура TAVI и как работи новата клапа? В съвременната медицина има два основни подхода за лечение – класическа кардиохирургия, прилагана предимно при пациенти под 70 години, и перкутанна – безкръвна смяна на клапата, известна като TAVI.
Новата клапа представлява метална рамка, в която е вградена специално обработена животинска, свинска или говежда тъкан. Тя се поставя директно на мястото на увредената клапа и започва да функционира веднага. В Националната кардиологична болница се работи с трите най-доказани световни производители в тази сфера – Medtronic, Edwards и Abbott, чиито клапи имат доказана трайност между 10 и 15 години. Лечебното заведение разполага с над 8-годишен опит и повече от 300 успешно извършени имплантации.

Българският парадокс, липсата на профилактика и недостатъчни квоти

Въпреки огромния технологичен напредък, лекарите се сблъскват с два сериозни проблема – манталитета на пациентите и административните ограничения.
„Българинът няма култура на профилактика. Много хора идват при нас едва когато симптомите станат тежки. Понякога 75-годишни пациенти с гордост заявяват, че не са ходили на лекар от десетилетия. Човек трябва да разбере, че здравето е негова лична отговорност – лекарите можем само да помогнем“, категоричен е д-р Александър Александров.
От друга страна, финансовата достъпност също крие предизвикателства. Процедурата TAVI се реимбурсира на 100% от Националната здравноосигурителна каса, но заложеният годишен брой процедури за страната е между 2 и 3 пъти по-нисък от реалните нужди спрямо европейската статистика. Още по-критично е положението при иновативните безкръвни интервенции на митралната клапа, като метода MitraClip, където отпуснатите бройки за цяла България са едва около 20 на година.
Д-р Александров допълва, че през последните 15 години инвазивната кардиология претърпява истинска революция. Докато преди фокусът е бил основно върху коронарните съдове, днес лекарите могат да лекуват практически всички сърдечни клапи без отворена операция. Очакванията на специалистите са в близко бъдеще технологиите да станат още по-безопасни, а имплантираните клапи да имат доживотна трайност, елиминирайки нуждата от повторни интервенции. „Важното е пациентите да се преглеждат редовно. Другото да го оставят на нас, лекарите. Ние правим всичко възможно всеки пациент да се върне към нормалния начин на живот, казва д-р Александров