Артериалната хипертония е сред най-лесно установимите клинични състояния в медицинската практика, но въпреки това остава едно от най-често недиагностицираните и недостатъчно ефективно лекувани заболявания.
В съвременното общество измерването на артериалното налягане (АН) е широко достъпно – както в амбулаторните кабинети на личните лекари и кардиолозите, така и в домашни условия чрез електронни апарати. Стойности на АН над 140/90 mmHg поставят границата за диагнозата артериална хипертония и налагат своевременна консултация със специалист.
Промяната в начина на живот, ограничаването на приема на сол и мазни храни, отказът от тютюнопушене, повишената физическа активност, контролът върху телесното тегло и навременното започване на медикаментозна терапия са сред основните стратегии за ефективен контрол на заболяването.
По повод Световния ден за борба с артериалната хипертония специалистите от Националната кардиологична болница насочват вниманието не само към диагностицирането, но и към значимия въпрос: какви са последствията от високото кръвно налягане?
Подценяването на повишеното артериално налягане и липсата на адекватен контрол могат да доведат до сериозни клинични последици, свързани с промени в структурата на кръвоносните съдове, развитие на атеросклеротични плаки, съдова ригидност и микроангиопатия.
Сред основните таргетни органи, които могат да бъдат увредени, са сърцето, мозъкът, бъбреците, каротидните и периферните артерии, аортата, очите и други жизненоважни системи.
Освен остри състояния като миокарден инфаркт и инсулт, вследствие на руптура на атеросклеротична плака, артериалната хипертония може да доведе и до развитие на хронична коронарна болест на сърцето, съдова деменция, хронична артериална недостатъчност на долните крайници, както и тежки заболявания на аортата, включително аневризми, дисекация или руптура.
Продължително повишеното артериално налягане предизвиква трайни промени в сърдечната функция – левокамерна хипертрофия, диастолна дисфункция и увеличаване на предсърдията. При дългогодишно персистиране на тези нарушения могат да се развият сериозни клапни увреждания и систолна дисфункция.
Сред честите усложнения е и предсърдното мъждене, което значително влошава качеството на живот и увеличава риска от мозъчни инсулти поради висок емболичен потенциал.
Националната кардиологична болница разполага със значителен опит в лечението на всички тези усложнения. Ежедневно се лекуват пациенти със сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване, прилагат се индивидуализирани медикаментозни схеми при трудно контролируема и резистентна хипертония, както и съвременни интервенционални методи за лечение на коронарна атеросклеротична болест.
Сред иновативните подходи е и реналната денервация – интервенционален метод за лечение на най-тежките форми на резистентна артериална хипертония. Радиофреквентната аблация при предсърдно мъждене също вече е рутинен метод, който осигурява дългосрочен контрол на сърдечния ритъм.
Оценката на сърдечната функция чрез модерни диагностични методи, както и проследяването на клапните нарушения, също са сред основните приоритети в ежедневната работа на кардиолозите.
Специалистите от Националната кардиологична болница са подготвени да се справят с всички последствия от артериалната хипертония, благодарение на висок професионализъм, цялостен диагностичен подход и достъп до съвременни методи на лечение.
Апелът на кардиолозите по повод Световния ден за борба с артериалната хипертония обаче остава ясен: усилията трябва да бъдат насочени към ранна диагностика, навременна профилактика, своевременно започване на лечение и стриктен контрол до постигане на оптимални стойности на артериалното налягане.
Избягването на тежките последици от артериалната хипертония е възможно единствено чрез комплексен, адекватен и навременен подход, изискващ висока ангажираност както от страна на пациентите, така и от общопрактикуващите лекари и кардиолозите.
