Преди да оглави Националната кардиологична болница в София д-р Красимир Джинсов има богат опит като кардиолог и електрофизиолог и в този смисъл е професионалист от кариерата, ако трябва да използваме дипломатическия речник. Ръководил е Сектора по Електрофизиология и кардиостимулация към отделението по Инвазивна кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив и е председател на Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ). Притежава международно признат сертификат, удостоверяващ правоспособността му по електрофизиология, издаден от Европейското дружество по сърдечен ритъм (European Heart Rhythm Association – EHRA) и Европейското дружество по кардиология (European Society of Cardiology – ESC). Лектор е на редица национални и международни конгреси и конференции. Води семинари и обучителни курсове в областта на кардиологията, електрофизиологията и кардиостимулацията на студенти по медицина, общопрактикуващи лекари, специализанти и специалисти по кардиология.
За перспективите за развитие на Националната кардиологична болница с д-р Джинсов разговаря Петър Галев:
Д-р Джинсов, какво трябва да се запази и какво трябва да се промени в дейността на Националната кардиологична болница?
Националната кардиологична болница не е просто болница, а институция, с утвърден професионализъм, оказваща медицинска помощ според последните препоръки за добра клинична практика. Тук работят специалисти, признати от поколения българи – лекарите, сестрите и целият медицински персонал са отдадени на грижата за болните. Национална Кардиологична болница винаги е била носител на иновациите в лечението на сърдечносъдовите заболявания.
Моята цел е да запазя и развия това. Ще привличаме медицински специалисти – експерти в тяхната област, ще заложим на продължаващото медицинско образование и ще продължим да търсим най-съвременните, ефективни и ефикасни подходи в диагностиката и лечението.
В последните години се набляга на активното лечение и продължителната рехабилитация след дехоспитализацията е оставена на страна. Поставил съм си за цел да развием кардио- и невро- рехабилитацията в базата ни в гр. Банкя и да позиционираме отделенията там сред водещите кардиорехабилитацинни центрове в Европа.
Смятам да доразвием продължаващото медицинско образование и да предлагаме допълнителни квалификационни курсове, не само на лекари, а и на специалисти по здравни грижи, като за целта ще си сътрудничим с медицинските университети и факултетите по медицина и обществено здраве.
Ще опитам и да доразвия изследователския потенциал на болницата, като установя колаборация с международни изследователски консорциуми.
Не на последно място искам да оптимизирам пътя на пациента в болницата: от регистратурата, през приемните и функционални кабинети към клиниките и отделенията, така че болните да не се лутат из коридорите и приемът и престоят им в болницата да бъдат по-приятни. След изписването ще получават ясен план за рехабилитация и амбулаторно проследяване.
В какви направления са приоритетите Ви като ръководител?
Основният ми приоритет е пациентите ни да получават своевременна, качествена медицинска помощ в крак със съвременните тенденции в диагностиката и лечението и съобразени с правилата за добра медицинска практика. Ще се ангажираме освен с активното лечение на болните и с превенцията, профилактиката и рехабилитацията, за да предоставяме възможно най-пълни грижи на нашите пациенти. Като крайната ни цел ще бъде намаляване на заболеваемостта и смъртността от сърдечносъдови заболявания и подобряване на качеството на живот на пациентите.
Друг приоритет ще бъде внедряването на нови техники и технологии, както и иновативни методи за диагностика и лечение. За сърдечносъдовите заболявания е изключително важно бързото, навременно и точно диагностициране, за да може да се започне съвременно и адекватно лечение, без забавяне, за да се избегнат възможните усложнения, които могат да бъдат инвалидизиращи и дори животозастрашаващи.
В тази връзка е и следващият ми приоритет – осигуряване на последните достижения на науката и техниката в лечението, за да могат нашите пациенти да получат терапия, която биха им предложили във водещите центрове в Европа.
В НКБ е една от реалните кардиологични реанимации, която поема най-тежката патология в специалността, включително пациенти на продължителна вентилация. Наличната административно-регулаторна рамка адекватна ли е, за да може това звено да работи ефективно и не на финансова загуба за лечебното заведение.
За нас грижата за болните е от първостепенно значение и дори необходимите разходи да са повече от приходите за лечението на даден болен, ние ги правим. В интензивните отделения се лекуват пациенти в тежко състояние с множество придружаващи и утежняващи заболявания и само благодарение на високотехнологичната медицинска апаратура и грижите на отдадените професионалисти – лекари, медицински сестри, рехабилитатори, здравни асистенти, болногледачи, санитари, с които разполага Националната кардиологична болница, успяваме да ги стабилизираме и върнем обратно в обществото, при техните близки. Реанимационните грижи са скъпи, а собственият приход на звеното не е достатъчен да покрие разходите му, но пак повтарям, не това е най-важното. Мога да преживея финансовата загуба, но не и загубата на човешки живот. Разбира се за болницата като търговско дружество би било прекрасно да получава по-добро заплащане за тази дейност, за да може поне да се самоиздържа.
Известно е, че в болницата работят доказани професионалисти с огромен опит. Наличната апаратура отговаря ли на това високо ниво и какво трябва да се направи в това направление?
Така е. В Национална Кардиологична болница работят едни от най-добрите и доказа ли се специалисти. Един от приоритетите ми като директор е именно да им осигуря най-новата апаратура, най-новите технологии в грижата за болните. Това невинаги е лесно, тъй като технологиите в здравеопазването се развиват много динамично, изкуственият интелект навлиза все повече. Така понякога апаратура, която е била нова преди 2 години, вече е стара и има нещо по-добро на пазара. За да бъдем в крак с съвременните тенденции, в инвестиционната ни програма е залегнало и закупуването на нова медицинска техника, която да подпомага нашите екипи в диагностиката и лечението на заболяванията по профила на лечебното заведение. Искам грижата, която получават нашите пациенти да е същата, която биха получили във водещите центрове в Европа.
Как смятате да развивате спешния консултативно-приемен кабинет, който често е изключително натоварен?
Спешното отделение на болницата е изцяло ремонтирано и обновено, изградено според последните изисквания и в крак с новите тенденции в спешната помощ. Територията която покрива не е никак малка, но колегите успяват да се справят и да прегледат и лекуват всеки болен, без ненужно забавяне. В момента работим върху оптимизиране на работата и пътя на пациентите, за да може да предостави още по-добра грижа за тях. Като на всякъде и тук текучеството на персонала е проблем. Ще опитаме да привлечем и задържим повече млади хора да работят там, като първа стъпка в кариерното им развитие, като предлагаме отлични работни условия и възможности за специализация.
Има ли развитие по отношение на съвременното лечение на исхемичните мозъчни инсулти в НКБ?
Лечението на Исхемичните мозъчни инсулти в НКБ е на изключително високо ниво. Клиниката по неврология има традиции в тромболитичното лечение и мога да кажа, че го прилагат успешно. Образната ни диагностика помага много на невролозите при поставянето на диагнозата и определянето на лечението. Възможността за незабавна интервенция в първите критични часове след инсулта повишава значително шансовете за възстановяване на пациентите. Благодарение на специалистите, които работят там, в интензивния сектор към отделението се грижат за най-тежко болните, включително и такива на механична вентилация. В екипа си имат и рехабилитатори, които да помагат за ранното раздвижване на пациентите. Резултатите от лечението са много добри.
Има ли интерес от специализанти към Вашата болница и в кои направления?
Ние сме акредитирана база за обучение. Благодарение на високото ниво на медицински грижи, които предлагаме, има и голям интерес от страна на младите колеги да специализират в Националната кардиологична болница. Има кандидати за всички специалности, като най-желана е кардиологията, следвана от педиатрията, анестезиологията, детската кардиология, съдовата хирургия, кардиохирургията, образна диагностика, ангиологията и неврологията. Подготовката на специализантите в Националната кардиологична болница е на много високо ниво и според държавните изпитни комисии са сред най-подготвените от явяващите се на изпит за специалност. Тук са се обучавали голяма част от кардиолозите в страната. Част от колегите, тръгнали от НКБ в момента са сред най-добрите кардиолози в България и ръководят много клиники и отделения из цяла България, дори и в чужбина. Редовно се обявяват нови места, така че желаещите трябва да следят сайта на болницата. Имаме и много курсове за продължаващо медицинско образование, следдипломна квалификация и високоспециализирани дейности. Искам да започнем да предлагаме специализации и на медицинските сестри, като първата програма, по която работим, е педиатрични здравни грижи.
Как се справяте с проблема с недостига на медицински сестри?
Това е проблем, който е характерен за всички болници в страната и в чужбина. Като директор на болницата работя в няколко направления. Първо стремя се да подобрим условията на труд и да предлагаме атрактивно заплащане, конкурентно на това в сектора. Опитвам да обогатя пакета от социални придобивки, от които могат да се възползват служителите на болницата, като ваучери за храна, преференциални условия за спортни активности, мобилни услуги, банково обслужване и други.
Подготвяме и различни образователни програми и стипендии за медицински сестри и за такива, които все още се обучават. Планирам да въведем и диференцирано заплащане на медицинските сестри в зависимост от преминатото допълнително обучение, като по този начин, ще ги стимулираме да се самоусъвършенстват и да се развиват професионално, също като лекарите.
В много страни работят и с кадри от чужбина, това може да заработи и у нас, като привличаме медицински сестри от по-малко развити страни.
Предлагаме и гъвкаво работно време на график, така че да имат по-добър баланс между работата и личния си живот. Не трябва да забравяме, че освен медицински сестри те са й съпруги, майки, баби, имат семейства, за които също трябва да се грижат.
Ще работя активно и върху подобряване на имиджа на медицинските сестри и уважение към тях и труда, който полагат. Те са част от медицинския екип и осъществяват много важна част от диагностично-лечебния процес. Те са гарант за качеството на медицинските грижи и удовлетвореността на пациента от получената помощ, те са тези, които бдят неуморно над болните. Затова трябва да могат да вървят с гордо вдигната глава и професията им да носи признание и уважение от обществото.
Справянето с недостига на медицински сестри остава дългосрочно предизвикателство за цялата здравна система.
Цялата статия можете да прочетете тук.