Пол и рискови фактори за сърдечно-съдова болест

drowin heart

Сърдечно-съдовите заболявания засягат и двата пола. Те са причина за 42% от смъртните случаи при жените и 38% сред мъжката популация под 75-годишна възраст.

Над 50% понижаване на смъртността от сърдечно-съдови заболявания може да се постигне с промяна в начина на живот, а около 40% редукция – с медикаменти. Абсолютно необходим е скринингът за мъже над 40 години и жени над 50 години или след менопауза.

Действията за превенция на сърдечно-съдови заболявания трябва да се инкорпорират във всекидневието на всеки човек от раждането до напреднала възраст.

Високото кръвно налягане е глобален здравен проблем с повече от един милиард диагностицирани пациенти в целия свят. Изолираната систолна хипертония, определяща се от систолно кръвно налягане ≥ 160 mmHg (горна граница) и диастолно кръвно налягане < 90 mmHg (долна граница), се свързва с повишен риск от сърдечно-съдова болест, инсулт и смъртност поради всякакви причини и при мъжете и при жените независимо от другите рискови фактори. След 65-годишна възраст хипертонията преобладава при жените от всички раси и етнически групи.

Освен това пушенето е един от най-мощните рискови фактори, предразполагащи към сърдечно-съдови заболявания. Пушенето причинява повече смърт от коронарна сърдечна болест и инсулт, отколкото всяка друга свързана с пушенето болест, и при жените, и при мъжете. На базата на наличните клинични данни пушенето се идентифицира като по-силен рисков фактор при жените, отколкото при мъжете (относителен риск 3,3 срещу 1,9), което става и по-отчетливо, когато се обсъждат по-млади жени, под 45-годишна възраст. В тази обособена популация тютюнопушенето отчетливо е най-важният рисков фактор за внезапна сърдечна смърт.

Тютюнопушенето е силно свързвано с атеросклеротичните усложнения, както и с повишен риск за остра коронарна тромбоза.

Фактически, острият миокарден инфаркт между пушачите се получава внезапно най-често поради тромбози, а не поради нестабилни атеросклеротични лезии. Във връзка с това, фактът, че женският пол и свързаните с него фактори – използване на контрацептиви, хормон заместваща терапия и бременност – имат отношение към повишения риск от тромбоза, може правдоподобно да обясни защо жените пушачки са изложени на по-голям риск.Когато става въпрос за диабет, съществува общ консенсус, че жените са с по-висок риск за сърдечно-съдови заболявания от мъжете, въпреки че честотата на диабет се счита за една и съща при мъжете и при жените. Всъщност, изследването Nurses` Health Study установява, че смъртността от сърдечно-съдови заболявания при жените с диабет е 8,7 пъти по-голяма от жените без диабет.

Изследването INTERHEART, за рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания, идентифицира захарния диабет като един от най-големите рискови фактори при жените, тъй като жените диабетички имат три до четири пъти по-висок риск за развиване на сърдечно-съдова болест в сравнение с мъжете.

Менопаузната хормонална терапия първоначално се предписва за лечение на перименопаузни симптоми. Обичаен проблем е рискът от неблагоприятни ефекти от менопаузна хормонална терапия върху дългосрочното здраве, в частност – сърдечно-съдовото.

Ранните наблюдения са показали редуцирани инциденти на коронарна сърдечно-съдова болест при жени на менопаузна хормонална терапия, което е предполагало, че тя предпазва от сърдечно-съдови заболявания. Клиничните изследвания по-късно доказват, че менопаузната хормонална терапия не намалява риска от коронарна сърдечно-съдова болест и не е от полза за сърдечното здраве. Все още има много смущаващи данни за ефекта от менопаузната хормонална терапия върху сърдечното здраве.
Коронарната артериална болест е водеща причина за заболеваемост и смъртност при жените. Оценката за нея при жените по предизвикателен начин се сравнява с мъжете по няколко причини. Клиничното представяне често е с атипични симптоми, а прогнозиращата сила на традиционните сърдечни рискови фактори е различна при жените в сравнение с мъжете. На базата на сравнение на симптомите и рисковите фактори основната част от жените, които са били изследвани при болка в гърдите, са имали предтестова вероятност за коронарна артериална болест. Обаче, всичките добре отработени неинвазивни тестове за диагностициране на тази болест имат съществени ограничения при жените. Клиничното развитие на острия коронарен синдром и отдалечената прогноза на жени в менопаузална възраст след миокарден инфаркт е достоверно по-тежка в сравнение с мъжете.

И пак ще се върнем на превенцията. Някои ще кажат „старата песен на нов глас”. Доказаните истини за намаляване на риска от сърдечно-съдова болест са: здравна култура, повишена физическа активност, намаляване на стреса, спиране на тютюнопушенето, рационално хранене с прием 2-3 пъти дневно по 200 грама плодове и зеленчуци, прием на риба, поддържане на обиколка на талия при мъже до 94 см, при жени до 80 см.

автор: Проф. д-р Цветана Кътова – Ръководител Отделение по неинвазивна диагностика, НКБ

Публикувано през 2012 г.: http://www.puls.bg