Раждането на дете е събитие, очаквано с нетърпение не само от майката и бащата, но и от цялото семейство.
Периодът преди раждането е изпълнен с положителни емоции, но и с много въпроси и страхове: „Дали детето ми ще е здраво?“, „Всичко наред ли ще е ?“, „Ще се справя ли?“…
Какво се случва, когато детето се роди със сърдечно заболяване? Родителите изживяват истински шок, тъй като раждането на дете с вродена сърдечна малформация (ВСМ) променя изцяло живота на семейството. Новите условия изискват вземане на жизненоважни решения.
Повечето от хората не знаят много за сърдечните заболявания при децата. Те най-често ги свързват с възрастни хора: високо кръвно налягане и сърдечен инфаркт. Когато става въпрос за деца, нещата са много по-сложни. Родителите преминават през множество различни чувства като гняв, отчаяние, отричане, недоверие и много, много други. „Защо аз?“, „С какво го заслужих?“ са само част от въпросите, които, за съжаление, нямат отговор. Заедно с тях идва и чувството за вина и самообвиненията: „Сигурно е от лекарствата, които пих за настинка!“, „Сигурно е наследствено – ето майка е с високо кръвно!“ и още и още…
Най-важното е да спрете да се обвинявате! Засега няма ясен отговор на въпроса „Какво причинява сърдечните заболявания?“. Ако знаехте причината, щяхте да я избегнете на всяка цена, нали? Когато детето ви има сърдечно заболяване, животът ви напълно се променя. В него влизат много нови хора. Заедно с първоначалния страх и шок ще се наложи да се запознаете с много и различни професионалисти, като лекарите и останалия персонал, който ще се грижи за детето ви. Докато шокът все още е силен, вие като родители трябва да се справите с няколко нови и неясни за вас въпроси като: престой в болница, вземане на решения за изследвания или операция. Първите часове след раждането могат да бъдат критични при някои от сложните заболявания и може да се наложи спешно превеждане от родилния дом в специализиран център (клиника).
Не е изключено някои лекари, поради тежката диагноза или съпътстващ генетичен синдром на детето , да ви посъветват да се откажете от него или да го оставите за отглеждане в дом за медико-социални грижи. Но вие знаете, че детето и неговото бъдеще са само ваша отговорност и само вие решавате, кое е най-добро за него.
Майките са заети с непосредствените грижи за бебето като хранене, преобличане, даване на лекарства или се възстановяват от раждането. Що се отнася до бащите, те също преминават през шока от приемането на болното дете. Цялата гама емоции е валидна и за тях. Вашата съпруга ще почувства подкрепата Ви, ако споделите чувствата си с нея.
Често бащите се чувстват несигурни от проблемите на детето, поради необходимостта да осигурят финансовата стабилност на семейството. Това поражда чувство на вина, че не са достатъчно близо до майката, че не помагат достатъчно. Не се обвинявайте – вашата роля е различна: осигуряването на финансова стабилност е също толкова важно, колкото и непосредствените грижи за детето.
Когато в семейството има и друго дете, нещата се усложняват още повече. То също трябва да знае какво се случва с бебето и защо мама и татко са разстроени. В този случай не изолирайте по-голямото си дете с идеята, че така го предпазвате. Напротив, опитайте се простичко да му обясните какво се случва и дори да го включите в грижите, така то ще се почуства по-сигурно и свързано със семейството си. Бабите и дядовците, както и другите семейни членове, се опитват да подкрепят родителите, но самите те имат нужда от подкрепа. В такива моменти се огледайте и потърсете други семейства, които са във вашата ситуация, те най-добре ще ви разбера ти помогнат. В Асоциация „Детско сърце“ също може да намерите подкрепа.
Съвсем различна изглежда ситуацията при децата, при които сърдечното заболяване е открито по-късно или които имат нарушения в сърдечния ритъм, така наречените ритъмно-проводни нарушения. Понякога това се случва в пубертета или дори по-късно. Родителите са шокирани, приемането на болестта е много трудно, почти невъзможно за тях: „Как е възможно детето ми, което досега е било напълно здраво, бяга, спортува, има неизчерпаема енергия и по нищо не се различава от връстниците си, изведнъж да се окаже „болно от сърце“?“. За съжаление някои от сърдечните заболявания се откриват или проявяват през по-късен етап от развитието на детето. Тогава шокът засяга не само родителите, но и самото дете, особено в случаите, когато се налага инвазивно изследване, операция или интервенционална процедура. Понякога тези заболявания се откриват след драматични епизоди, като припадък със загуба на съзнание, пристъп от много учестен пулс, внезапно тежко заболяване със затруднения в дишането, посиняване и други. Към шока от поставянето на диагнозата се прибавя и страхът, че пристъпът може да се повтори или че дори може да загубите детето. В такива случаи е много важно да се доверите на лекарите. Важно е на детето да бъде обяснено по подходящ начин какво се случва с него и защо е необходимо спешно да се постъпи в болница за изследвания и лечение. Понякога се налага и продължителен престой в клиника. Важно е да отделите време да обясните на детето къде отивате и защо това се налага. Ако имате затруднения или не знаете как – потърсете помощ от специалист – психолог или детски кардиолог.
из „Книга за родители на деца със сърдечни заболявания“
Автори: М. Цонзарова, А. Кънева, М. Маркова, Д. Ангелова, НКБ 2013