Какво да правим, ако сърцето прескача?

Сърцебиене, ”прескачане” на сърцето, задъхване, учестен или забавен пулс – това са най-честите субективни оплаквания, свързани със сърцето.

Какъв е характерът на тези симптоми и кога да се обърнем към лекар?

Как да преценим дали имаме спешна нужда от помощ?

Отговаря кардиолога проф. Нина Гочева.

При всички случаи, ако човек смята, че нещо с неговия организъм не е наред, трябва да се обърне към лекар. Конкретно за ритъмните нарушения самият пациент няма как да прецени дали става въпрос за нещо сериозно, или за съвсем невинно състояние. Това се разбира след преглед и кардиограма.

Помощ трябва да се търси спешно, когато усещанията в сърцето са свързани не само с неприятно чувство, но и с безсилие, замайване, задух, болка, затруднено движение, колапс.

Какво стои зад определението „сърцебиене” от медицинска гледна точка?

Сърцебиенето е симптом, който най-често не е свързан с ритъмно нарушение. Това се установява от най-обикновена кардиограма.
Това, че пациентите усещат по-силни удари на сърцето или с малко по-висока честота, съвсем не означава, че имат сърдечно заболяване.
Напротив, сърцебиене се появява по-често при заболявания извън сърцето, например при промени в щитовидната жлеза, при язва на стомаха, при високо кръвно налягане или просто при нервно пренапрежение.

Коя сърдечна честота се приема за нормална?

Обичайната е между 60 и 80 удара в минута при покой. Много е важно пулсът да се измерва в покой, защото и при физическо, и при емоционално натоварване той се ускорява.
Освен това напълно нормално е при измерване на пулса при вдишване той да се ускорява, а при издишване да се забавя. Това е т.нар. дихателна аритмия, която е характерна за здравото сърце.
При някои специализирани изследвания се измерва пулсът и под натоварване.

Напоследък е разпространена тезата, че ниският пулс – около 60, е предпоставка за по-дълъг живот и за по-добро кардиологично здраве…

Лично аз не съм сигурна, че ако човек има пулс в долната граница на нормата, ще живее по-дълго.
Ако сърдечната честота при усилие надминава с много определената норма, тогава наистина трябва да търсим причините. А това не е много лесно. Често първопричината се търси в сърцето, а би трябвало да е обратното , защото много фактори определят тази честота.
Теоретичното разсъждение за вредата от високия пулс е свързано по-скоро с това, че тези хора често имат високи равнища на стресовите хормони в организма и оттам – всички възможни последици, свързани с холестерола, атеросклерозата, хипертонията, кръвната захар и т.н.

А проблем ли е много ниският пулс?

При някои хора пулсът е под 60, но те нямат оплаквания, защото за тях това е норма. Освен това в ранните сутрешни часове пулсът физиологично е по-нисък.
Много е важно и в двата случая – при пулс трайно под 60 или трайно над 80, това да се свърже с някаква симптоматика – затруднения, промени във функционалния капацитет.
А не просто човекът да се нарочва за болен, само защото пулсът му се разминава с написаните норми.

Опасни ли са т.нар. прескачания на сърцето?

Всички живи хора понякога имат прескачания. Това е абсолютно нормално. Внимание трябва да се обърне, ако те зачестят прекалено, възникват внезапно и не преминават, както обичайно, ако смущават всекидневието – физическата активност, съня и т.н.
Кардиологът след обстоен преглед ще прецени дали екстрасистолите изискват лекарствено лечение. По-често не се налага.

Умереният спорт според възрастта е едно от най-добрите средства да се справим със сърцебиенето и прескачанията на сърцето, когато лекарят е установил, че те не се дължат на сериозни причини.