Болка в гърдите

БОЛКАТА В ГЪРДИТЕ МОЖЕ ДА Е СИМПТОМ ЗА ПРОБЛЕМИ СЪС СЪРЦЕТО

проф. д-р Нина Гочевапроф. д-р НИНА ГОЧЕВА

От сърдечно-съдови заболявания умират над 17 милиона души годишно.  Те са една от сериозните заплахи за здравето на хората.

Според СЗО сърдечно-съдовите заболявания са основна причина за смъртността в световен мащаб. Какви са основните фактори за спиране на тази тенденция?

Тази тенденция се дължи на обективни и субективни фактори. Обективните фактори са свързани главно с факта, че населението в развитите държави застарява поради по-доброто качество на живот, възможностите за по-ефективно лечение на болестите в по-млада възраст, включително и на сърдечно-съдовите заболявания чрез нови модерни технологии. Същевременно със застаряването се увеличава честотата на болестността на хроничните невъзпалителни заболявания. Този процес е резултат и от еволюцията на вече успешно лекувани остри форми на сърдечно-съдовите болести като например исхемичната болест на сърцето, късните усложнения след оперативно лечение на клапните сърдечни болести и коронарна болест на сърцето. Във връзка с това се отбелязва подчертано увеличаване честотата на сърдечната недостатъчност. Субективните фактори са свързани повече със склонността на хората да спазват определени правила на живот, които да намалят болестността и респективно смъртността от сърдечно – съдови заболявания главно в по-ранна възраст – да избягват тютюнопушенето, да контролират теглото си и начина на хранене, стреса, да увеличат движението, физическите натоварвания. Изобщо цивилизацията носи много удобства и приятни страни, но същевременно трябва да се помни, чев удобствата е заложена бомбата на ранните съдовите болести.

Кои са основните рискови фактори при сърдечно-съдовите заболявания?
Основните рискови фактори са добре известни, както на лекарите, така и на хората. Известни са рискови фактори, които за съжаление не подлежат на влияние като например възрастта, пола, генетичните заложби. Същевременно обаче, науката доказва, че много от рисковите фактори, водещи до поява на съдова болест, могат да бъдат до голяма степен контролирани – артериалната хипертония, захарния диабет, нарушенията в липидния профил, появата на абдоминално затлъстяване и специално рисковите фактори, свързани с начина на живот. Ефективният контрол на рисковите фактори означава отлагане във времето на появата на сърдечно-съдова болест и намаляване на смъртността.

Кои са най-често срещаните сърдечно-съдови заболявания ?
Най-често срещаните сърдечно-съдови заболявания са артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето, сърдечната недостатъчност, ритъмно-проводните нарушения, перикардити и миокардити, болести, свързани с промени в мускула на сърцето.

Как можем да се предпазим от сърдечно-съдови заболявания? Каква е ролята на профилактиката?
Ролята на профилактиката е ключова, както по отношение на опазване от поява на сърдечно-съдово заболяване, така и за предпазване от нови усложнения при пациенти с вече известна сърдечно-съдова болест. Профилактиката може да бъде първична и вторична. Към профилактиката спадат и рехабилитационните процедури. Много страни предприемат активни действия и се фокусират в опазването на хората от поява на сърдечно-съдови болести, т.е. действат настъпателно в областта на първичната профилактика. Основанията за провеждане на активна профилактика са няколко: обикновено подлежащата патология е атеросклерозата, която се развива с години и атеросклеротични плаки в стените на съдовете могат да се открият още във възрастта 12-13 години; смъртта, миокардният инфаркт и мозъчният инсулт се проявяват внезапно и често терапевтичните интервенции са частични и недостатъчни; голяма част от сърдечно-съдовите заболявания са потенцирни от модифицируемите рискови фактори и нездравия стил на живот. Най-важното основание е, че чрез контролирането на рисковите фактори се постига намаление на смъртността и морбидността, както при индивиди без сърдечно-съдова болест, така и при пациенти, които вече са с диагностицирано сърдечно-съдово заболяване. Намаляването на смъртността от сърдечно-съдово усложнение при провеждане на вторична профилактика се постига най-успешно чрез прилагането на три основни класове медикаменти.

Какви са симптомите на сърдечното заболяване, какво трябва да направим в този случай?
Сърдечно-съдовите заболявания се проявяват по различен начин в зависимост от подлежащата причина. Важно е обаче да се познават симптомите на острите форми на исхемичната болест на сърцето, които са свързани с непосредствена опасност за живота, какъвто е например миокардният инфаркт. Хората трябва да знаят, че основният диагностичен критерий е т.нар. исхемична сърдечна болка, която има няколко основни характеристики: разположена е зад гръдната кост, обикновено има парещ, задушаващ, стягащ характер, разпростира се към ръцете и специално малкия пръст, приемът на нитроглицерин може да намали усещането за болка или парене почти веднага след поставянето му под езика. Добре е веднага след поява на такъв тип гръдна болка или подобна на нея пациентът да се консултира с лекар, най-добре с кардиолог, или да посети спешния кабинет на болница, която има кардиологично отделение. За пациентите винаги е по-полезно да се свържат с лекар, отколкото да очакват преминаването на болковите симптоми от само себе си, както и да се правят консултации с немедицински лица.

В България медицината разполага ли със всички съвременни методи на лечение?
В областта на кардиологията българските пациенти имат достъп до последните достижения на медицинската наука. В България броят на лабораториите за лечение на коронарна болест на сърцето е най-голям отнесен към броя на населението. Освен това в последните години беше отбелязан сериозен напредък в лечението на ритъмните нарушения на сърцето чрез инвазивни катетърни методи или чрез специални пейсмейкърни апарати, което е голямо постижение за българската кардиологична наука. Напредък има и по отношение лечението на сърдечната недостатъчност чрез специални устройства т.нар. ресинхронизираща терапия.

проф. д-р Нина Гочева е началник на Клиниката по Кардиология в НКБ.

Материалът е публикуван на сайта на МЗ, рубрика „За пациента“