Аортна стеноза

Аортна стенозаАортна  стеноза (АС)

Аортната стеноза е вродена сърдечна малформация с честота 5-10%. Стеснението между лявата камера и аортата може да е разположено на три нива: най-често на ниво аортна клапа, която е задебелена (клапна АС), по-рядко стеснението е под аортната клапа (подклапна аортна стеноза) и най-рядко – над аортната клапа (надклапна аортна стеноза). Надклапната АС често се съчетава с генетичен синдром (Уилямс-Бойрен).

Какво причинява АС?  При всички форми на аортна стеноза работата на лявата камера е затруднена поради това, че трябва да преодолее стеснението , т.е.  работи срещу високо съпротивление. Това води до задебеляване на мускула (хипертрофия) на ЛК, като при тежка стеноза може да се развие сърдечна недостатъчност.

Симптомите при аортна стеноза зависят от тежестта на стенозата – тежка сърдечна недостатъчност и критично състояние в периода на новороденото, докато при леките форми децата нямат оплаквания. Характерно за високостепенната аортна стеноза е, че нерядко симптомите се изявяват при физическо натоварване и се изразяват в главозамайване, световъртеж, болки в гърдите и припадък до загуба на съзнанието  (синкоп).

Диагнозата на АС се поставя въз основа на клиничните данни, промените в ЕКГ и ехокардиографската находка.

Естествената еволюция на аортната стеноза се характеризира с възможността стенозата да стане по-тежка във времето, както и да настъпят усложнения, като инфекциозен ендокардит, сърдечна недостатъчност, РПН и дори внезапна смърт.

Лечение. При критично болни новородени и малки кърмачета се започва с медикаментозно лечение за стабилизиране на състоянието, преди да се предприеме интервенционално или хирургично лечение.

Хирургичното лечение се предприема при деца с подклапна и надклапна аортна стеноза. При случаите с клапна аортна стеноза радикалното отстраняване на стенозата става с подмяна (протезиране) на аортна клапа, процедура, която максимално се отлага в детската възраст. В по-ранна възраст се предпочитат хирургична комисуротомия или интервенционална процедура балонна дилатация. Това са помощни процедури, които отлагат протезирането (подмяната на клапата). Възможно е извършване на няколко типа операции.

Проследяване. След отстраняване на стенозата настъпва подобряване до нормализиране на кръвотока през аортната клапа и намаляване на обременяването на лява камера. Децата подлежат на редовен клиничен и ехокардиографски контрол. След подмяна на аортната клапа (клапно протезиране) с изкуствена, механична клапа е необходимо приемане на медикамент против съсирване на кръвта (антикоагулант) през целия живот. Децата след оперативно лечение на подклапна аортна стеноза подлежат на проследяване, поради риска от рецидив, т.е. отново развитие на стеноза. След оперативна комисуротомия или балонна дилатация нерядко се развива стеноза.

Двигателна активност. При неоперираните се ограничават тежките физически натоварвания, състезателните игри и активното спортуване.

Профилактиката на инфекциозен ендокардит е задължителна през целия живот при всички пациенти.

Допълнителна операция се налага сравнително често при пациенти с клапна аортна стеноза, при които е направена пластика на клапните платна или интервенционална процедура. При тях в хода на проследяването се налага подмяна на аортната клапа с изкуствена клапа. Пациентите с подклапна аортна стеноза също нерядко се нуждаят от повторна операция, поради възможността стенозата да се развие отново.

из “Книга за родители на деца със сърдечни заболявания”
Автори: М. Цонзарова, А. Кънева, М. Маркова, Д. Ангелова, НКБ 2013

Детски кардиологичен консултативен блок

Отделение по хирургия на ВСМ