Междукамерен дефект (МКД)

междукамерен дефектМеждукамерен дефект е най-честата ВСМ (около 15-20% от всички ВСМ). Представлява отвор, разположен в преградата, разделяща двете камери. Дефектът може да е малък или голям, разположен на различно място в камерната преграда, най-често единичен, но понякога съществуват и повече от един междукамерен дефект, т.н. множествен МКД.

Какво причинява МКД? Разликата в наляганията между двете камери води до преминаване на кръв от лявата към дясната камера и белодробната артерия (БА). Това преминаване на кръв през дефекта от лявата към дясната половина на сърцето се нарича ляво-десен шънт, в резултат на което в белия дроб постъпва по-голямо количество кръв, която се връща през белодробните вени към лявото предсърдие и обременява (натоварва ЛК).

Какви са симптомите при междукамерен дефект? Дали ще има симптоми и оплаквания зависи от обема кръв, който преминава в белия дроб, т.е. от величината на ляво-десния шънт. Величината на шънта зависи от размера на дефекта, разположението му в камерната преграда и разликата в налягането между двете камери. При МКД обичайно се чува груб шум, който се дължи на преминаването на кръвта през дефекта. Малките дефекти не причиняват оплаквания, а само има груб шум, т.е. „много шум за нищо“. Големите дефекти могат да доведат до сърдечна недостатъчност или до повишаване на налягането в БА (белодробна хипертония). Децата са предразположени към чести дихателни инфекции и наддават слабо на тегло.

Диагнозата се поставя чрез редица изследвания – ЕКГ, рентгенография, ехокардиография и др. Чрез ехокардиография се изобразява най-точно видът, мястото, размерът на МКД и влиянието върху кръвообращението. Рядко (при гранични, неясни случаи или настъпили усложнения) може да се наложи извършване на сърдечна катетеризация.

Естествената еволюция на междукамерният дефект е разнообразна – от намаляване и спонтанно затваряне на дефекта при около ¼ от случайте до развитие на усложнения като белодробна хипертония, пропадане на платно на аортната клапа през дефекта (аортна недостатъчност), стеснение в кухината на дясната камера (пулмонална стеноза). Поради възможностите за различно протичане и настъпването на усложнения е необходимо редовно контролиране на състоянието на детето Ви от специалист – детски кардиолог.

Лечение. Малките дефекти се проследяват амбулаторно. Големите МКД със значим ляво-десен шънт и/или настъпили усложнения (СН, БХ, АИ, ПС) се затварят чрез операция. Граничните случаи се катетеризират. При сърдечна недостатъчност (СН) се прилагат медикаменти за овладяване на симптомите. При операцията МКД се затваря с използване на машина сърце-бял дроб (екстракорпорално кръвообращение – ЕКК). При кърмачета с множествени МКД или с тежка сърдечна недостатъчност и висок рист от оперативното затваряне на дефекта се прави помощна операция – стеснение на белодробната артерия (бендинг), с цел да се намали кръвотокът към белия дроб. Затварянето на дефекта се отлага за по-късна възраст.

Проследяване. След операцията най-често детето се възстановява напълно и може да води нормален начин на живот. Необходими са контролни прегледи в амбулаторния кабинет през период, определен от детския кардиолог. Рядко има остатъчен дефект, който най-често не налага допълнително лечение. При деца с поставен бендинг (помощна операция) след сърдечна катетеризация се извършва оперативно затваряне на дефекта.

Двигателната активност е най-често нормална при малки дефекти и след успешна операция. Децата могат да спортуват без състезателни спортове.

Профилактика на инфекциозен ендокардит (ИЕ) се провежда при децата с неопериран МКД, затварящ се МКД чрез оформане на аневризма или остатъчен междукамерен дефект след операция.

из “Книга за родители на деца със сърдечни заболявания”
Автори: М. Цонзарова, А. Кънева, М. Маркова, Д. Ангелова, НКБ 2013

Детски кардиологичен консултативен блок