Интервенциналните методи са въведени през 70-години на ХХ век, с цел лечение на ВСМ по неоперативен начин в хода на сърдечна катетеризация.
С помощта на интервенционалните процедури се отстраняват клапни стенози (балонна валвулопластика), стенози на кръвоносни съдове (балонна ангиопластика или стентиране), затварят се комуникации (междупредсърден дефект, персистиращ артериален канал, междукамерен дефект, аномални съдове) или се създава комуникация (отвор) между двете предсърдия за осигуряване смесванена венозна и артериална кръв, при новородени с ТГА (критични кардиопатии) – балона атриосептостомия.
Процедурите се извършват по спешност или планово във всички възрастови групи (от новородени до възрастни с ВСМ). Интервенционалните методи се развиват непрекъснато и обхващат нови области (транскатетърно имплантиране на клапи).
Някои от тях са животоспасяващи (балонна атриосептостомия), други са алтернатива на хирургичното лечение (затваряне на междупредсърден дефект), трети са основен метод на лечение (пулмонална валвулопластика).
Важните предимства на този метод на лечение е, че се избягва сърдечна операция, не се използва ЕКК, скъсява се болничния престой, няма оперативен белег и се избягва психологическия стрес от сърдечната операция. Във всички случаи, интервенционалните методи вървят ръка за ръка с хирургичното лечение и нерядко се допълват при т.нар. хибридни процедури.
Решението за извършване на интервенционалната процедура се взема на общо обсъждане, след представяне на пълна информация от лекуващия лекар. При постъпване на детето Ви в клиниката, Вие ще имате подробен разговор с лекар от екипа, извършващ процедурата, който подробно ще Ви обясни начина на извършване, очакваните резултати, рисковете и възможните усложнения, след което ще подпишете информирано съгласие. Детето Ви няма да изпитва болка, тъй като процедурата се извършва под обща упойка.
Анестезиологът, който ще се грижи за Вашето дете по време на процедурата, ще Ви информира подробно за начина на прилагане на обезболяването и Вие ще подпишете информирано съгласие. След процедурата детето Ви ще бъде настанено в отделението по детска кардиология или ще престои известно време в детска реанимация – до стабилизиране на състоянието и възстановяване на спонтанно дишане (освобождаване от дихателния апарат). Лекар от екипа ще Ви информира за резултата от интервенционалната процедура.
♥ Балонна атриосептостомия (БАСС)
Това е първата интервенционална процедура, въведена през 1966 година, спасила живота на хиляди новородени с транспозиция на големите артерии (ТГА) или други комплексни ВСМ.
При манипулацията чрез разкъсване с балон на предсърдната преграда (фоса овале) се осигурява смесване на венозната и артериална кръв. Извършва се по спешност в условия на изкуствено дишане след стабилизиране на състоянието на новороденото в детска реанимация (под ехокардиографски контрол) или в катетеризационната зала (под рентгенов контрол). През вена на крачето се достига до сърцето и през дясно предсърдие се прониква в лявото предсърдие. Балонът се раздува и при изтеглянето му от ляво в дясно предсърдие се разкъсва предсърдната преграда. Кислородното насищане се подобрява и се създават по-благоприятни условия за извършване на коригиращата сърдечна операция на по-късен етап. Възможните усложнения са кръвозагуба, ритъмни нарушения и др.
♥ Балонна валвулопластика (БВП)
С БВП се отстранява клапна стеноза, чрез раздуване на специален балон през увредената клапа. Процедурата се предхожда от сърдечна катетеризация, с която се оценяват нарушенията в кръвообръщението (хемодинамичните нарушения) и с ангиокардиография се прецизират анатомичните детайли. След преминаване през мястото на стеснението, по специален водач, се поставя балонен катетър, който се раздува един или няколко пъти и впоследствие се изважда от тялото. Непосредственият резултат се оценява чрез измервания на налягане и АКГ в края на процедурата.
След БВП клапата остава увредена (малформирана), но се отваря по-добре. Успешната БВП винаги е свързана с остатъчно пропускане (недостатъчност) на клапата, която най-често е лекостепенна и се понася добре. БПВ е общоприет метод на лечение при клапна пулмонална стеноза и алтернатива на операцията, при клапна аортна стеноза. Прилага се и при лечение на стеноза на поставена в тръбичка (кондюит) биологична клапа, която се използва при лечение на сложни ВСМ. По този начин се отлага смяната на клапния кондюит по хирургичен път.
Риск за неуспех на процедурата има при тежко променени клапи, а риск за живота – при новородени и деца с критична клапна стеноза и лоша камерна функция.
♥ Балонна ангиопластика (стентиране)
С тази манипулация се цели отстраняване на стеснение на белодробни артерии, аорта (коарктация) или системни белодробни вени. Премахването на стеснението се извършва с балонна дилатация или поставяне на метална тръбичка (стент), която поддържа съда отворен.
Решението за метода на лечение зависи от възрастта на детето, вида, мястото и дължината на стеснение. Пациентите се подготвят за процедурата, както за сърдечна операция, тъй като хирургичен екип е в готовност да посрещне евентуални усложнения. Нерядко се налага извършване на повторна дилатация за премахване на остатъчно или новопоявило се стеснение. След имплантиране на чуждо тяло (стент), пациентите получават аспирин за 6 месеца и провеждат профилактика за инфекциозен ендокардит. Възможни усложнения са разкъсване на съда, разместване на стент и кървене от мястото на убождане.
♥ Интервенционални процедури за затваряне на комуникации (междупредсърден дефект, персистиращ артериален канал, междукамерен дефект, абнормни комуникации)
Устройствата (дивайсите), които се използват за затваряне на комуникации (отвори) остават в сърцето. Те са изградени от материал, който се понася добре и не се отхвърля от организма. В рамките на 4-6 месеца устройствата се покриват от собствена тъкан. Важна предпоставка за успех на процедурите е прецизната диагноза и правилният избор на пациентите и устройството. Това става в катетеризационната зала с АКГ, а при някои процедури с използване на трансезофагеална ехокардиография. Процедурите обикновено са планови и е необходимо детето да е напълно здраво, тъй като бактериална или вирусна инфекция може да доведе до инфектиране на поставеното устройство. Пациентът приема аспирин в първите 6 месеца след процедурата. В този период се прилагат правилата за профилактика на инфекциозен ендокардит.
В някои случаи (затваряне на МПД, МКД, ПАК) се препоръчва избягване на удари в гърдите за 1 месец с оглед риска от механично разместване на поставеното устройство. Децата престояват в болница 3-4 дни, след което могат да посещават детска градина или училище.
♥ Усложнения на интервенционалните процедури и сърдечната катетеризация
Всяка сърдечна катетеризация и интервенционална процедура е съчетана с леко кървене от мястото на убождане и преходнинарушения в ритъма при манипулация на катетрите в сърцето. Сериозни, но много редки усложнения са:
- Запушване (тромбоза) на артерията, кръвоносен съд през който се вкарват катетрите. Рядко на мястото на убождане, артерията прави спазъм и на това място се образува малък тромб (съсирек), който нарушава кръвоснабдяването на крака. Най-често това е преходно нарушение, което се преодолява с прилагане на съдоразширяващи лекарства. Много по-рядко се налага да се инжектират лекарства, които да „разтопят” тромба, а по изключение се прибягва до хирургичното му отстраняване.
- Емболия – много рядко, но опасно усложнение, към което са предазположени деца с тежки комплексни цианотични ВСМ, при които има „сгъстяване” на кръвта . На върха на катетъра може да се образува тромб (съсирек), който да се откъсне и да попадне в мъзъчните или други артерии и да предизвика трайни увреждания.
- Кръвоизлив (посиняване) на мястото на убождане, когато се налага да се използва широко дезиле („кожух”), през което се въвеждат различни катетери и устройства за интервенционална процедура. Най-често то се преодолява с продължителен натиск върху мястото на убождане. Нормализирането на цвета и функцията на крака става след 1-2 седмици.
- Разместване или емболизация на устройства, използвани в интервенционалната кардиология за затваряне на вродени дефекти, могат да настъпят в хода на процедурата или в следващите дни. Винаги се прави опит за изваждане на устройството със специален катетер т.нар. „ласо” в хода на катетеризацията. Емболизирали големи утсройства, например за затваряне на междупредсърден дефект, се отстраняват чрез сърдечна операция, като след изваждане на устройството дефектът се затваря.
––––––––––-